Връх Харамията в Рила: Тишината на планината

  • Връх Харамията в Рила: Тишината на планината
    Връх Харамията в Рила: Тишината на планината
  • Връх Харамията в Рила: Тишината на планината
    Връх Харамията в Рила: Тишината на планината
  • Връх Харамията в Рила: Тишината на планината
    Връх Харамията в Рила: Тишината на планината
  • Връх Харамията в Рила: Тишината на планината
    Връх Харамията в Рила: Тишината на планината
  • Връх Харамията в Рила: Тишината на планината
    Връх Харамията в Рила: Тишината на планината
  • Връх Харамията в Рила: Тишината на планината
    Връх Харамията в Рила: Тишината на планината
  • Връх Харамията в Рила: Тишината на планината
    Връх Харамията в Рила: Тишината на планината
  • Връх Харамията в Рила: Тишината на планината
    Връх Харамията в Рила: Тишината на планината
  • Връх Харамията в Рила: Тишината на планината
    Връх Харамията в Рила: Тишината на планината
  • Връх Харамията в Рила: Тишината на планината
    Връх Харамията в Рила: Тишината на планината
  • Връх Харамията в Рила: Тишината на планината
    Връх Харамията в Рила: Тишината на планината
  • Връх Харамията в Рила: Тишината на планината
    Връх Харамията в Рила: Тишината на планината
  • Връх Харамията в Рила: Тишината на планината
    Връх Харамията в Рила: Тишината на планината

Идва време от годината, в което почивката на морето би ви изнервила повече, отколкото да ви помогне да си починете. В този момент планината е чудесен вариант. Например, как ви звучат 3 дни по пътеки с боровинки, храсти, езера и небе?

Едно от най-зареждащите места в България е Рила с нейните седем езера. Не само заради легендата, че езерата са седем, точно колкото са основните чакри в човешкото тяло. Смята се, че по тях може да се съди за емоционалното и духовно състояние на нацията ни. Разгледайте ги внимателно и вижте как първите три езера страдат от едно много упорито водорасло, което всяка година заема все по-голяма част от тяхната повърхност и ги прави мътни. Колкото по-чисто е едно езеро (както последните две - Окото и Сълзата), се смята, че толкова повече хора са чисти и духовни.

Няма да ви убеждавам да отидете и да разгледате езерата, защото това място вече е прекалено комерсиална дестинация. Помня ги преди години, когато на ден виждахме една шепа хора, а сега всички пътеки са толкова натоварени, че все едно се разхождам по "Витошка". Или по-точно се опитвам да оцелея в некоординираното движение.

Отидете на езерата, но вървете само по пътеките. За няколкото години от пускането на лифта този природен парк е силно застрашен от стъпкани растителни видове, замърсяване поради липса на тоалетни и кошчета и запрашаване на самите езера.

Отидете на Рила през седмицата, но ако нямате тази възможност, тогава се откъснете от шумната тълпа и поемете по други пътеки. В планината се пази тишина, за да можеш да я усетиш, да почувстваш как ти блъска сърцето, как кръвта ти кипи, как цялото ти тяло се движи и чуваш собственото си дихание. Точно там в тези моменти можеш да усетиш красотата на това място и да позволиш на тази енергия да премине през теб и да си свърши работата. Неслучайно Петър Дънов е използвал това място и точно той е вдъхновил създаването на другото име на връх Харамията - Тронът на Дънов.

Точно там ви изпращам. Тръгнете към старата хижа на Рила. Вижте отвисоко първото езеро и продължете към Рибното езеро. Обърнете внимание на неговата бистрота и цветове. Но не хранете рибките, това не е аквариум, а самостоятелна биологична единица, която трябва да пазим. Ако решите да си починете на него, зад вас ще е старата хижа, а най-високият връх ще бъде пред вас - Харамията или Хайдута с височина 2465 м. За да се отправите към Харамията, трябва да тръгнете наляво (ако гледате езерото) или надясно (ако гледате хижата).

Основната пътека предлага качване сред камъни и е за препоръчване, защото е по-лек маршрут, а и защото ще можете да гледате в две долини - отляво са Урдините езера, а дясно са Рилските езера. Минавайки по хребета, ще се озовете и в малка иглолистна гора с ниска растителност. След нея пред вас трябва да се появи плато. То е много подходящо за палатков лагер, защото мястото е на завет и някак скрито - от погледи, хора...

След това пред вас ясно ще се покаже пътеката за самото качване на този връх. Не се плашете, щом аз се качих - значи всеки може. Чувството при стигането горе е уникално, защото разбирате точно тогава какво сте направили и къде се намирате. Гледката спира дъха, защото виждате повече от езерата под много различен ъгъл. Отделете нужното време на тази красота.

Горещо ви препоръчвам да тръгнете след това към езерото Близнака. А по пътя ще намерите боровинки и малки аранжировки на бели камъчета.