На Отовишки връх… където въпросът „Как изглежда почти цяла Рила от 2696 м височина?” получава своя отговор

През топлите летни дни високата планина предлага желано убежище от жегата, така че при всяка възможност търсим откъсване от претоварената градска среда. А ако тази възможност се намира във времеви граници, които обхващат повече от един ден – чудесно! На разположение на хората, решили да нощуват в планината, има десетки хижи, някои от които са прословути с гостоприемството и великолепните си околности. Впрочем, не са малко забележителните места, до които е много трудно или дори невъзможно човек да се добере само за един ден и в такива случаи преспиването в хижа решава проблема.

Както е известно, Рила е най-високата планина не само в България, а и на Балканския полуостров, и редица нейни върхове се издигат на височина, по-голяма от 2500 м. Измежду тях има един, който нито е най-висок, нито пък е с кой знае колко необикновен вид, но за сметка на това е един от най-обзорните. От темето му се вижда почти цялата планина, без да се споменава и останалото. Името на тази рилска „наблюдателница” е Отовишки връх. Отдалечеността му от населени места и пътища обаче, предполага търсене на подслон, а такъв без проблем може да се намери в известната хижа „Иван Вазов”. Нейното съществуване позволява в рамките на два дни да бъде организиран поход сред някои от най-красивите местности в Рила, без при това ентусиастите да изпробват хидратиращото действие на нощната роса.

Към Отовишки връх може да се подходи по няколко начина, но при варианта с двудневен преход от хижа „Пионерска” над курорта Паничище може да се премине и през циркуса на Седемте рилски езера – място, което е сред бисерите на българските планини. Друг плюс на тази изходна точка е, че ако посетителите пътуват с кола и я оставят там, после без тежки преходи могат да се върнат до нея. Другите възможности за придвижване са микробуси от гарата в Дупница или от град Сапарева баня.

От хижа „Пионерска” се тръгва по пътеката за хижа „Седемте езера”, обозначена с червена лентова маркировка. Разстоянието се преодолява за около три часа – разбира се, възможно е и за по-кратко време, но това зависи от темпото и почивките. От хижа „Седемте езера”, разположена на брега на Рибното езеро (то е шестото от Седемте езера), се поема по лятната пътека за хижа „Иван Вазов”. Тя е маркирана в зелено и преминава последователно край езерата Трилистника, Близнака, Бъбрека и Окото, а след приблизително час и половина извежда и до Сълзата – първото и най-високо разположеното от Седемте рилски езера. Пейзажите по пътя са великолепни във всички посоки, а тепърва предстои още много!

По зелената маркировка за още двадесетина минути ходене по почти равен терен се стига до седловината Раздела, където има поставен голям метален стълб с камбанки. Оттам започва плавно спускане към хижа „Иван Вазов”, което продължава по-малко от час. Общо от „Пионерска” необходимото време е от порядъка на шест часа – ако почивките са по-щедри обаче, то със сигурност ще се увеличи още. В хижата може да се пренощува, а местността, в която е разположена тя предлага чудесни условия за почивка – спокойствие и тишина в обширна тревиста долина, обградена от върхове.

На втория ден предстои същината – изкачването на Отовишки връх. Добре е да се тръгне в по-ранен час от хижа „Иван Вазов”, а придвижването става по синя лентова маркировка в североизточна посока. Върхът е гол, тревист, с пирамидална форма и се изкачва само за около час. Височината му е 2696 м и в ясен ден гледката отгоре е невероятна. Виждат се красивата долина на река Отовица с едноименното езеро, връх Мусала, Мальовишкото било, скалистата околност на Калините и още много рилски върхове. На юг се извисяват най-високите части на Пирин, а в далечината на север се забелязва и Витоша, която оттук изглежда като скромен, заоблен хълм.

Преходът продължава по синята маркировка, на изток към езерото Окото, част от което се вижда още от върха. Броени метри след Отовишки връх маркировката завива вляво и надолу, но най-хубаво е да се продължи направо по билото – по ясно видима, но немаркирана пътечка. Тя се движи почти хоризонтално и за половин час отвежда до седловината Раздела, като преди това дава възможност да се хвърли поглед вляво към циркуса на Седемте рилски езера. Изгледът е фантастичен – точно под пътеката синеят водите на Окото – най-дълбокото езеро в България, а на едно място се виждат части от всичките седем езера.

От Раздела слизането е най-бързо по познатия маршрут от първия ден – по зелената маркировка до хижа „Седемте езера” и после по червената към „Пионерска”, за около четири-пет часа. Като се прибави и времето, необходимо за придвижване от хижа „Иван Вазов” до Раздела, с престоя на Отовишки връх, се събират общо към седем часа – съвсем нормален преход за деня. Препоръчително е предварителното снабдяване с туристическа карта на Рила, а хубавите впечатления от разходката са повече от сигурни! Гледките навсякъде са прекрасни, спокойствието през по голямата част от този маршрут е гарантирано и в резултат човек се връща зареден с положителни емоции от планината.

А все пак това е идеята, нали?

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!