Бях на семейна почивка в Гърция на Олимпийската ривиера. Докато всички покрай мен гледаха ситния пясък и прозрачната вода, аз бях вперил поглед във висините на митичния Олимп.

Исках отново да зърна изгрева над Бяло море от хижа Спилиос Агапитос (RefugioА), затова тръгнах по тъмно от паркинга на Приония. Тъмното и неизвестното около мен ми помогаха да държа бодра крачка по тези около 5 км разстояние и 1000 м положителна денивелация. В 6:10 часа бях на хижата, само 1:40 часа след като тръгнах от паркинга.

Първите лъчи на слънцето.

Преходът към хижа Ясос Апостолидис (Refugio SEO) започва по същата пътека, която води към Митикас. Само на около 200 м след Refugio А табели указват пътека вдясно от основния път, която се следва.

Движех се успоредно под основното било. Откриваха се великолепни гледки към Бяло море и изгрева зад него.

Лъчите вече обагряха върховете на Олимп.

Слънцето постепенно, но сигурно завладяваше нови пространства. Пропълзя и в дълбокия Енипейски пролом, през който се откриваше гледката към морето.

Пътеката има маркировка и е силно препоръчително да се следва. Изгуби ли се за повече от 50 метра, значи човек вече не е на правилния път. Имаше 2-3 места, които изискваха леки катерения, които обаче са по силите на всеки турист.

На два пъти срещнах диви кози. Бяхме на не повече от 7-8 м разстояние. Само ме погледнаха и продължиха да пасат. За момент си мислех дори, че ми позират.

През цялото време Бяло море се простира вдясно и на повече от 2000 м под пътеката.

Не след дълго излязох на премката към Платото на музите.

Отляво на мен, все още забулен частично в мъгла, се издигаше гордо Тронът на Зевс - връх Стефани. Една огромна скала във формата на полукръг, забита в платото. Отвесите от тази страна надминаваха 400 м, а от другата - спускащи се към Големия Казан - дори 700 м.

Пред мен вече се виждаше хижа Ясос Апостолидис (Refugio SEO). А отляво на нея - връх Тумба (2801 м).

На около 5 минути над мен вдясно се намираше и хижа Христос Какалос (Refugio C). Двете хижи се намират на около 500 м една от друга, кацнали на Платото на музите.

Гледах със страхопочитание вертикалните стени на Стефани, известен още като Тронът на Зевс (2909 м).

Дотук ми бяха необходими 1:30 часа от хижа А (Спилиос Агапитос). След кратка почивка на хижата се оправих към Трона на Зевс. Знаех, че е доста предизвикателен, но бях решен да опитам.

Подсичането на Стефани преминава по сравнително равна, ясна пътека. Стената на връх Стефани - просто е смазващо огромна.

Надпис на една скала указваше улея към връх Стефани. Той е подходящ само за туристи с опит и без страх от височина. Представлява стръмен улей с дължина 200-300 м. Има маркировка, която е препоръчително да се се следва, понеже указва „лесния“ път за нагоре.

Достигнах т.нар. туристическа кота на връх Стефани. Самият връх се намираше на 20 м от мен, но е препоръчително да се качва с въже.

От двете страни, само на сантиметри от пътеката, се спускат отвеси от по над 400 м.

На моменти се очертаваше силуетът на връх Митикас, обгърнат в мъгла. Той се намира само на 20-30 м разстояние по въздух.

Слизането ми се стори по-лесно от качването. Може би и заради голямото количество адреналин, което бях произвел. Чувствах се перфектно, доволен и горд.

Само на 20 м от улея за Стефани започва и улеят Локи към първенеца на гръцките върхове - Митикас (2918 м) - информация за изкачване на Митикас.

*

Текстът и снимките са на Радослав Байрактаров. Вижте още от Радослав в блога му тук.

Споделете и вие своите истории от пътуване в рубриката ни Стани автор на info@peika.bg.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!