Една инициатива за събиране на стари снимки от Бургас, започнала през март 2010 г. като фейсбук група Старият Бургас, някак естествено прераства в сайт, събиращ парченца от миналото на града. В снимки и спомени можете да пътувате във времето и да видите отдавна несъществуващи места – като вятърните мелници например.

Към момента във фейсбук групата има над 12 000 участници - хора от всички възрасти и краища на света, които споделят лични фото-архиви, спомени за града, неговите сгради и улици, традиции и култура.

През 2014 г. инициативата прераства в проект “Старият Бургас”, който се състои от уебсайт, форум, рубрика в културния гайд „Виж! Бургас“, радиопредаване в ефира на Power FM.

Благодарение на проекта ви каним да се разходите из вятърните мелници на Бургас:

Вятърните мелници в Бургас

"Пак ли гониш вятърни мелници?"Този риторичен въпрос е чувал всеки мечтател, откакто Сервантес е създал своя Дон Кихот. Толкова сме свикнали с илюзорния образ на това понятие, че трудно си спомняме или пък въобще не знаем какво представлява вятърната мелница. След масовото навлизане на електричеството това съоръжение, използвано за мелене на зърно и производство на брашно и олио, остава завинаги в миналото.

А погледнем ли към миналото на Бургас, там някъде в мрачните дебри на сухата статистика се крият бургаските вятърни мелници. И появата на една снимка във фейсбук групата „Стария Бургас” сякаш ги облече в образ.

Архивите показват, че към 1829 г. в града ни е имало само три мелници. Едната се е намирала в района на днешната Трета поликлиника. Първоначално тя е била задвижвана от конска сила, но в последствие Христо Бората я прави част от своята зеленчукова градина и я превръща във вятърна.

В другите две също са се използвали коне. Те са се намирали в района на Ешек булевард около днешната улица „Фердинандова”. Основната част от механизмите и чарковете на вятърните мелници от онова време са се правели от дърво. Архитектурата им е била два вида. Масивни каменни постройки с куполи, свързани с крилата, за да се обръщат към вятъра, или по-простите дървени стъпаловидни постройки, при които се използва допълнителен инструмент за задвижване. От снимката, която публикуваме, става ясно, че бургаските най-вероятно са били от втория вид. Все пак има сведения и за вятърна мелница около днешната ул. “Цар Асен”, която е представлявала масивна каменна постройка с височина 8 метра.

В България повече са се използвали водни мелници заради географските особености на страната. При вятърните е необходим постоянен порив, затова главно по Черноморието е имало такива съоръжения. В Бургас непосредствено след Освобождението вятърните мелници вече са били пет. Всъщност някои от тях са се намирали около Бургас, защото границите на града са били далеч по-тесни от сегашните. Такава е била и мелницата в село Атанасово, днешният комплекс „Изгрев”.

През 30-те, по време на разцвета на града, вятърните мелници на Бургас вече са били романтична част от миналото и декор за снимки. А днес отново се връщаме към тях, за да си спомним, че понякога не е чак толкова лошо да гоним вятърни мелници.

*

Материалът първоначално излиза в сайта Старият Бургас и е публикуван тук с разрешение. Текст: Гергана Костова, снимката е предоставена от Соня Кехлибарева, сп. "Виж! Бургас", бр. 14

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!