Нека се отправим към Югоизточна България и по-специално към град Ямбол и околностите му.

Тук, в десетките праисторически селищни могили, са открити останки от селищен живот още от древността. Дори на територията на съвременния град Ямбол се намират останки от Рашева и Марчева могили. Находките от тях са толкова ценни, че сега се съхраняват в Лувъра в Париж и в Археологическия музей в София. Огромна част от тези ценни експонати обаче са притежание на Историческия музей в Ямбол.

През Х-ХІV в. гръцкото име на средновековен Ямбол е Дамполис, а българското - Дъбилин. Част от впечатляващите крепостни стени и кули на средновековния град са съхранени и до днес. 

Вижте кои са забележителностите, които можете да посетите, докато се разхождате из Ямбол, както и къде да се отбиете, за да направите пътешествието си още по-вълнуващо!

Астрономическа обсерватория и Планетариум

В Звездната зала на Планетариума се демонстрира нощното небе на различни географски ширини - от екватора до северния полюс на Земята, видимото денонощно движение на звездите, положението на Слънцето в различни моменти от годината, Луната, планетите, кометите и другите небесни тела. Там се провеждат кръжоци, курсове, семинари за хора от всяка възраст.

Безистен

Безистенът в Ямбол е построен през 1509 г. Архитектурата на постройката наподобява много стила на турските сгради, които са били част от османската империя. Акустиката на сградата я превръща в предпочитано място за концерти, театрални постановки и други културни и обществени събития. В него се помещава модерен културно-информационен център, който представя по привлекателен начин богатото културно-историческо наследство на Ямбол и региона.

Музей на бойната слава

Музеят на бойната слава в град Ямбол е открит с възстановяването на портала–паметник на 29-ти пехотен Ямболски полк. Това е първия общински специализиран музей в страната. Музеят има за цел да съхрани спомена и отдаде почит към войните от всички военни подразделения от града и региона за периода от Освобождението до наши дни. Музеят се намира на територията на бившите пионерски казарми върху и включва лапидариум (открит музей) и 2 експозиционни зали.

Художествена галерия "Жорж Папазов"

Художествена галерия "Жорж Папазов" – Ямбол води началото си от 1952 г. като художествен отдел към Исторически музей. Сградата на бившата Синагога е обявена за паметник на културата и адаптирана за художествена галерия през 1979 г. Галерията притежава фонд над 3500 движими културни ценности. В нея са представени творни на големите български художници – Владимир Димитров - Майстора, Васил Бараков, Златю Бояджиев, Стоян Венев, Вера Недкова, Димитър Казаков, Атанас Яранов, Светлин Русев. Галерията притежава изключително ценна сбирка от 348 икони и църковна утвар, датиращи от XVI–XXв, представящи различни иконописни школи.

Исторически музей

Историческият музей в Ямбол съществува от 1952 г. Той дължи създаването си на безкористната, събирателска и проучвателска дейност на интелектуалци от региона, положили основите на историческите проучвания около Ямбол. Фондовете на музея включват приблизително 90 000 експоната от родната история.

Кабиленски манастир "Рождество Богородично

Разстояние от Ямбол: 6 км

Както подсказва името му, Кабиленският манастир се намира край село Кабиле. Той съществува от дълбока древност. През XIV век е бил девически манастир, след което разрушен. През 1918 г. възрастна жена от селото, след пророчески сън, открила извора на манастира, за който се носят предания, че е магически и дори царица Елена пращала хората си да и носят вода от него.

Археологическият резерват "Кабиле"

Разстояние от Ямбол: 10 км

Археологическият резерват "Кабиле" се намира на по-малко от 10 км от Ямбол. Градът е създаден около 2000 г. пр.Хр. Бил е център от голямо значение за Югоизточна Тракия и се е намирал на върха на възвишението Зайчи връх. Територията му е близо 650 декара и на нея са разположени важни исторически останки от античната ера.

Бакаджиците

Разстояние от Ямбол: 15 км

Бакаджиците са верига от ниски хълмове, принадлежащи към Средногорието. Те са разположени на 15 км от град Ямбол. Средната им надморска височина е около 300 м, а цялата верига е дълга близо 12 км. Асанбаир е най-високият връх на Бакаджиците. Там се намира и радиопелейната станция Бакаджик. Името Бакаджик произлиза от Бак и Ачик – турски думи, които означават височина, от където се вижда надалеч. Среща се и българското име на възвишенията – Гледките. Местността предлага и няколко хижи и туристически комплекси. Въздухът в местността оказва благотворно действие при белодробни заболявания.

Църква "Св. Димитър Солунски" – Елхово

Разстояние от Ямбол: 38 км

Църквата "Св. Димитър Солунски" датира от периода 1874-1878 г. и е разположена в центъра на град Елхово. Издигането ѝ е символ на борбите за независима църква на местния народ. Известно време към църквата действа килийно училище. Днес храмът е най-запазената възрожденска постройка на град Елхово. Освен символ на града, църквата е и културно-духовен паметник.

Голямата могила

Разстояние от Ямбол: 48 км

Голямата могила се намира близо до село Златиница, в района на Ямбол. През 2005 г. в нея откриват богато тракийско погребение. Според учени, то е на тракийският цар Керсеблепт. Открити са инсигнии на царска власт - златен венец, поставен на главата му и масивен златен пръстен, с изобразен на него тракийски конник. Открити са и два сребърни ритона във формата на глава на млад елен. Могилата датира от IV век пр. Хр.

Пещера Дрънчи Дупка

Разстояние от Ямбол: 55 км

Пещерата Дрънчи дупка се намира до село Мелница, на 18 км от Елхово. Тя е обявена за природна забележителност с цел да се опази пещерната яма Дрънчи дупка. Пещерата е пропастна, има денивелация от 24 м и дължина 27 м. На дъното ѝ тече подземна река, а формата на входа ѝ наподобява вулва. Името Дрънчи дупка идва от кънтенето при хвърляне на камък, заради специфичния отвор на пещерата и варовиковите скали. Пещерата е неблагоустроена.

Скални светилища Тракийски слънца

Разстояние от Ямбол: 58 км

Тракийските слънца се намират на 4 км от село Мелница, Елхово. Те са скални светилища и там през 1990 г. са открити мистични тракийски скални кръгове. Броят им надвишава 200 и са разпределени неравномерно върху добре отличаващи се самотно стърчащи скали. Близо до село Мелница има изградена екопътека "Дрънчи дупка", която преминава през местата със струпвания на тракийски слънца.

***

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!