Първа част на пътеписа за гостната на Шехерезада и червената пустиня Вади Рум можете да прочетете ТУК.
На следващия ден се отправихме към Петра и прекарахме цялото време в този прелестен град, препоръчвам за бъдещите посетители да си отделят два дена там, има много какво да се види. Целият пътепис за Петра можете да видите тук.
Джераш
Появихме се там случайно и непланувано. Просто всички, срещнати по пътя, хора разказваха колко специално и интересно е това място. Това всъщност е древният римски град Гераса, основан през IV век пр. н. е. от войниците на Александър Македонски. За мен най-впечатляващ беше храмът на Артемида, покровителка на града. Имахме възможност да са разходим по над километър дълга каменна улица със запазени римски колони от двете страни. Видяхме също най-запазения и най-малък колизеум в Източната римска империя и красивите амфитеатри, събиращи над 3 000 човека. Градът е прелестен и величествен, въпреки че от него днес са останали само сенки от някогашното му величие. Преди целият е бил покрит с мрамор, мозайки и коприна. Горните камъни над колоните са били от специални материали, които при концерт са звънтели и служели като огромен своеобразен бас. Помечтах си да имам възможността да го видя реконструиран в целия му блясък.
Влизам в Гераса и се пренасям над 2000 години назад във времето, възхищавам се на архитектурата и мащабите на древните храмове и конструкции, а навсякъде около древния град се простира съвременният Джераш, шумен, оживен, с пеещите минарета по залез.
Най-силният ми спомен от този величествен град е как една тайфа момченца между 5 и 10-годишни играят на народна топка в единия амфитеатър. Явно детските игри са същите навсякъде. Такъв сблъсък на настоящето, представено от шумния град наоколо, бъдещето – тичащите по каменните плочи деца, и древното – тяхната 2000-годишна площадка за игра. Какво магическо място...
Насладихме се на Джераш и се отправихме към столицата Аман. Оживен, голям, шумен и мръсен град, пълен с хора и сергии. Колоритно място за разходка и пазар. Като отида в Банкок очаквам да бъде същото като излъчване и ритъм. Купихме си сирийски цигари на далавера – спазарихме ги за динар, и много баклави и лакомства, които да занесем вкъщи. С нашите български приятели намерихме едно невероятно ресторантче в центъра на града, разкошна атмосфера, обслужване и наргиле и единодушно най-вкусният хумус, който някога сме яли! Казва се Zajal. Горещо го препоръчвам.
Видяхме набързо Цитаделата и Амфитеатъра, най-големият, който съм посещавала, в пъти по-голям от тези в Пловдив и Джераш, и поехме наобратно към Акаба.
Червено море
Последният ден беше посветен на плаж и море. Хванахме тен напук на 15-те сантиметра сняг, които ни чакаха след няколко часа в София. Ако ще се гмуркате, съветвам да посетите южния плаж, на около 14км от Акаба, където дамите могат спокойно да се съблекат по бански, а в морето има невероятен коралов риф и екзотични корали, водорасли и пъстроцветни рибки. Вземете си очила и шнорхел под наем и не забравяйте да сте с обувки за гмуркане, за да не се сдобиете с бодли от морски таралежи в краката като нас - неопитните гмуркачи.
От тук имам два много запомнящи се момента:
Първият: Мохамед ни поведе навътре в морето към някакво място. Плувахме около 100 метра и на мястото на коралите се откри дълбока морска бездна. В следващия момент ме побиха тръпки, защото установих, че се намирам над огромен потънал самолет. Гмуркането около този гигантски скелет беше величествено, но и страшничко преживяване.
Вторият сладко-горчив спомен е от спасителната акция на Мохамед, когато се набодохме на морските таралежи. Бях силно впечатлена как той хвана една пръчка и хубаво ни натупа по табаните и след това като истински хирург си поиска един „пешкир“, подсуши местата и ни опърли хубаво с цигарата си. Искам да благодаря на д-р Мохамед за бързата и навременна реакция.
Мохамед
Трябва да отделя абзац на тази колоритна личност. Трудно някой може да срещне по-усмихнат и духовит човек. През тези 4 дни бяхме полу-осиновени от него, въпреки че е момче на нашата възраст, но с 3 деца зад гърба си и богат житейски и шофьорски опит. Благодарение на него посетихме пекарна за арабски хляб, за фалафели, пихме много чайове, кафета и ядохме невероятни сладки и солени изкушения, на които така и не научих имената, но снимките и спомените разказват. Постоянно отбиваше колата напред-назад и никога не можеш да предположиш с какво ще ни изненада. Покрай него обогатих речниковия си запас с арабските „шмал“, „емин“ и „дугхри“ (наляво, надясно и наред), а ние в замяна го запознахме с тайнството на Гугъл навигатора. Предполагам, че той и семейството му живеят бедно и скромно, но винаги беше безкрайно гостоприемен с нас и няма да забравя картината как надува маанетата, пуска чистачките, хвърля волана и започва да ни пее, маха с ръце и играе в движение (и колата отива в насрещното, но на никого не му пука). Последната вечер преди излитане ни организира прощален чай в пустинята. Там се запознахме с баща му, който ни беше напалил огън и сварил чая. Около нас кротко си пасяха стадо камили...
Той продължава да бъде моята най-силна асоциация за истинската и неподправена Йордания, със своите колорит, присъствие и песни.
Разбира се, този разказ е много на две, на три. Трудно е да се опишат в няколко страници тези 5 дена, защото бяха изпълнени с толкова много пъстрота, емоции и ситуации. За мен Йордания остава една много специална страна и ми носи много силни спомени за пътуване и приключения. Пожелавам на всеки да посети това място и да открие Йордания за себе си.
П.П. Пътуването беше прекрасно, но нямаше да е толкова специално без Христо и Георги, моите верни спътници. Искам да благодаря на Ванка, Катето, Вили, Любо, Ели, Рали, Младен и Дидо за прекрасната компания през тези няколко дена и огромното количество смях и веселие. Случайните ни срещи и запознанство прераснаха в скъпи спомени и се надявам, че ще доведат до нови приключения заедно!
***
Текстът и снимките са ни любезно предоставени от Росица Минева и нейния блог "Слънчеви пътеки".
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
