Безспорно, районът на Юнгрфау е един от най-красивите в цяла Швейцария. Тук се намират 3 от най-внушителните Алпийски върхове на територията на страната – Юнгрфау, Айгер и Мьонх.

Местността Юнгфрауйох се нарича така, защото тя се намира в основата на връх Юннфрау, който в превод означава „девойката“. Той е висок цели 4158 метра и е доста стръмен. Интересното е, че този алпийски връх е покорен доста по-рано от останалите. Смята се, че това се случило още през 1811 г. от братята Рудолф и Йеронимус Майер. Тези данни обаче не се потвърждават напълно и в крайна сметка за първото официално изкачване на върха се смята това на Петер Бауман през 1828 г.

Но защо този район се нарича с гръмкото название „покривът на Европа“? Това е така, защото на Юнгфрауйох се намира най-високата железопътна гара в Европа – на цели 3454 метра надморска височина. Пътуването до върха на Европа е наистина впечатляващо. Тръгва се от малкото алпийско градче Интерлакен, в ранни зори. Пътуването с швейцарската железница трае около няколко часа, но минава през невероятно красивата долина Лаутербрунен, в която може да се насладите на уникални гледки, които са подходящи за пощенски картички.

В наши дни това е една от най-посещаваните туристически атракции в Европа. Планинската част на линията е дълга малко над 9 км, като 7 от тях са в тунел, изсечен под върховете Мьонх и Айгер. Влакчето спира на две междинни станции за по 5 минути, от които се откриват страхотни планински гледки. Те са обезопасени с дебели стъкла, така, че да се чувствате спокойно, когато си правите снимки. Денивелацията от началната планинска гара до крайната е 1400 метра и се изминава за около час. Съветвам Ви през цялото време да дъвчете дъвка или често да отваряте устата си широко, за да не ви заглъхнат ушите от рязката смяна на надморска височина.

На самата седловина е изграден голям туристически комплекс. Той е направен изцяло под земята, като има три излаза на повърхността, достъпни за туристи. Това са т.нар. „Плато“, Алечкият глетчер и обесрваторията, наречена „Сфинксът“, която е построена на най-високата част от комплекса – 3751 метра надморска височина. От тази точка се откриват толкова красиви гледки, че буквално спират дъха Ви. Любопитен факт е, че Алечкия глетчер или още ледник, е най-големият такъв в Алпите. Има дължина над 22 километра, стича се към река Рона и е с внушителната дебелина от 792 метра.

В станцията се намира и един много интересен музей, наречен „Леденият музей“. В дебелия лед на района, през 1934 г. са издълбани тунели, които са украсени с различни ледени фигури – на различни животни и други. Местните казват, че той се мести всяка година с по няколко сантиметра.

Ако сте късметлии и уцелите слънчево време може да се разходите около красивия глетчер. Чувството е наистина върховно, защото знаете, че се намирате на над 3500 метра надморска височина.

Изключително подходящо време за посещение тук е началото на септември месец. Разбира се, зимното облекло е абсолютно задължително, защото каквото и да си говорим, все пак сте на 3500 метра височина, заобиколени от сняг и лед.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!