Непонятно далеч, сгушено в южните Хималаи, се намира последното приказно кралство на двадесет и първи век – Бутан. В земята на гръмотевичния дракон, трудно достъпна и великолепна, се потапяме в приключение, което бе толкова спонтанно, колкото и регулирано.

На пръв поглед Бутан е скромна държава - няма небостъргачи или бизнес центрове, нито големи международни летища или дори магистрали. Летището в град Паро е малко, тихо и спокойно, но кокетно. Още от слизането от самолета се вижда колко богато е украсено, винаги в тон с традиционната бутанска архитектура.

Стюардесите и митничарите са облечени в носии, адаптирани за униформа. Всички, които работят в сферата на туризма, ресторантьорството и държавната администрация, спазват този строг дрес код. Посрещат ни двама човека от туристическата агенция в Бутан, която ни помогна да уредим пътешествието си постепенно.

Личният ни шофьор е господин Будда - лъчезарен мъж на средна възраст с по-изразено коремче и мургаво, винаги усмихнато лице. С него е дама с издължен маникюр, която днес замества нашия гид - Карма. Настояват да носят багажа ни още от вратата на летището, където ни посрещнаха.

Макар и изморени от дългия престой и перипетии в Делхи едва преди няколко часа, ние сме омаяни от долината, в която се намираме. От самолета видяхме суровата красота на Хималаите, но сега, стъпили на каменистата земя, усещаме уюта им. Слънцето залязва някъде зад хребетите и, въпреки че е средата на декември, е приятно прохладно.

Свежият въздух ни се отразява добре и молим да държим прозорците смъкнати, докато г-н Будда и г-ца Карма ни водят към Тимпу - столицата на Бутан, в която ще отседнем първите няколко дни.

Още в началото на пътешествието ни виждам покрай пътя човек, мъж в традиционното го, който се кланя в движение. Движенията му са възторжени и той по никакъв начин не отразява студената земя или дращенето на камъчетата по голите си длани или лице. С всяка крачка той се прекланя, изравнен със земята, притиснал длани една към друга пред себе си.

Г-ца Карма ни обяснява, че това е много набожен човек. Някои будисти си поставят цел да се кланят от една точка до друга, например чак до някой храм. Така изразяват вярата си и пламенното си почитание към осморния път на Буда.

Правим само една кратка спирка до първия ни манастир -- Тамчог, построен от великия Тханг Тонг Гялпо, известен със своите 108 железни мостове, издигнати в Тибет и Бутан. Този манастир е затворен и нямаме възможност да влезем, но гледката към него е достатъчно внушителна.

Пристигаме в хотела ни в Тимпу. Не виждаме много, защото вече се е стъмнило, но го усещаме познато, сравнимо с някое градче в Родопите. Посрещат ни с топъл масала чай и скоро вечеряме пикантно сушено месо и традиционна яхния със сирене и чушки - ема дачи.

Отпочиваме след дългия път и на сутринта ни посреща пейзаж към Тимпу, уютен и приветлив. Тепърва започва пътешествието, за което месеци по-късно си припомняме един на друг с думите: ама ти осъзнаваш ли, че ние бяхме в Бутан, братле!?

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!