Ако пътувате с влака София – Мездра, Лакатнишките скали вероятно са едно от онези места, които много пъти сте виждали отдалеч, много пъти сте си казвали, че трябва да посетите, но така и досега не сте запалили колата в тази посока. Панорамата, която се разкрива от скалите към дефилето на река Искър и гара Лакатник, ще остане дълго в съзнанието ви, а маршрутът е идеален за един ден или уикенд.

Лакатнишките скали се издигат до 250 м над Искър на отсрещния бряг срещу гара Лакатник. Името и на гарата, и на скалите идва от формата на река Искър, която точно там прави остър завой, наподобяващ извивката на лакът на ръка.

От гарата продължете покрай брега на Искър, пресечете реката по леко авантюристичен мост, който се люлее при всяка стъпка (особено ако сте група от 5-6 души), а след това поемете по маркираната пътека, която ще ви отведе нагоре по отвесните скали (има табели, пътеката започва близо до заведението при водопада). Има метални парапети и като цяло маршрутът не е тежък - подходящ е за семейна разходка и за поизлезли от форма туристи. Не се учудвайте обаче, ако по скалите над и около вас висят алпинисти – Лакатнишките скали са любимо място на мнозина запалени катерачи, и това не е случайно - в началото на 20-ти век това е едно от местата, на които се заражда българският алпинизъм. Още от гарата можете да видите кацнала на ръба на скалите червена къщичка – това е алпийският заслон „Орлово гнездо“, до който можете да се стигне само с катераческо въже. Заслонът е поставен през 1938 г. на 300 м над реката и се крепи с помощта на стоманени подпори и стоманени въжета.

Заради карста в района има над 100 пещери и пропасти – т.е. нищо чудно да срещнете и пещерняци. Ако харесвате пещери, можете да посетите Темната дупка, която има сложен лабиринт от галерии с дължина над 7 км. В самата пещера няма много скални образувания, но пък разнообразието от обичащи влагата и тъмнината твари е завидно – мокрици, червеи, стоножки, бръмбари. Имайте предвид, че пещерата не е облагородена и в нея можете да влезете само с екипировка и водач. Наоколо има още няколко необлагородени пещери – Ръжишката, Свинската дупка, Вражите дупки и други. За някои от тях се носят легенди за заровени съкровища и от време на време в района обикалят иманяри.

От Алпийска поляна (ще я познаете по пейките и заслона, в края на изкачването ви по отвесната стена на скалите) продължете по горската пътека, по която ще стигнете до отклонение за 10-метровия метален кръст, поставен в памет на загиналите алпинисти и планинари в България.

Оттам се върнете на главната пътека и продължете до паметника на загиналите през 1923 г. септемврийци. Казват, че оттук въстаналите са били хвърляни в пропастта. Паметникът се вижда още от гарата – с огромната си звезда и внушителната постройка от червеникави тухли. Изкачването дотук ще ви отнеме около 2 часа с почивките и в зависимост от това в каква форма сте. Това е и мястото, от което се разкрива най-красивата панорама към река Искър, Гара Лакатник и съседните склонове. Виждате точно "лакътя" на реката как се извива покрай възвишението. 

От паметника има асфалтов път до близкото село Миланово. Ако сте дошли за един ден, направете си пикник на някоя от поляните или продължете разходката си до Миланово. Ако ще останете да нощувате, носете си палатки и спални чували.

Полезна информация: Ако досега не сте потеглили с колата към гара Лакатник, по-добре недейте изобщо – пътят дотам е в много лошо състояние и отнема същото време, ако се качите на влака от София. Влакове минават през селцето веднъж на 1-2 часа, а билетът струва не повече от 4 лв.