Димо Райков е български писател който живее и твори в Париж. Той е автор на поредица от три книги за Париж - „Париж, моят Париж…” (2006 г.), „BG емигрант в Париж”(2008 г.) и „55 тайни на Париж”(2009 г.).
За книгата си „ Париж – радостта от живота” (издателство Хермес) Димо Райков казва „Тя е моето обяснение в любов към единствения в света град-човек, който всеки от нас носи в душата и сърцето си като символ на свободата, красотата и радостта от живота".
Прочетете откъс от „Париж – радостта от живота“, посветен на неприличната страна на Париж:
***
Еротика и радост за сетивата
Плас „Пигал“... Самото споменаване на тези две думи предизвиква усмивка и интерес у всеки човек. „Пигал“ е един от най-известните символи на Париж, на Франция, на любовта.
Всъщност това е мястото на платената човешка любов, на едно огромно супершоу, един свят на вакханалията, един непрестанен панаир на удоволствията, на радостта от живота...
Да дойдеш в Париж и да не се озовеш на плас „Пигал“, значи да останеш с усещането, че си пропуснал нещо. Е, не е нужно непременно да влезеш в някое от многобройните заведения, но да дойдеш тук, да повървиш по улица „Клиши“, между площадите „Бланш“ и „Пигал“, да позяпаш – това наистина е преживяване, което си заслужава.
Спомням си как за първи път се докоснах до „Пигал“. Бяхме неколцина българи, гледахме пъстротата наоколо, такова чудо в нашия, доскоро „образцов“ социалистически свят не бяхме виждали. И тогава към нас се приближи един мъж, който с усмивка и на чист български език ни покани: „Заповядайте, ще останете доволни“. Е, как да заповядаме, усмихнахме му се сега и ние – къде ти пари за такова забавление? Така за първи път аз се срещнах с представител на едни от главните действащи лица в този театър, който всъщност представлява живота на „Пигал“ – тъй наречения „приканвач“. Това са ония мъже и жени, които стоят на входа на всяко заведение и още от тротоара те хващат за ръката с готовност да те поведат навътре в тези иначе толкова примамливи, облени в ярка, греховна светлина входове...
Какво ли не е измислил човекът, за да удовлетвори изконна та си потребност от ласки? Кабарета, сексшопове, барове, малки театърчета, полуголи красавици с толкова топли очи на всеки ъгъл и вход. И музика, и светлина... Един лъскав, влудяващ свят, който те запокитва далече-далече от целия този настръхнал делник, кара те да забравиш прозата на сивото ежедневие и ти се чувстваш господар, център на Вселената... Е, при едно условие – джобът ти да е пълен, но това в случая е една подробност. Защото цялата тази красота наоколо вече те е поела и е накарала времето за теб да спре...
А и търговците на любов са помислили за всичко – ако нямаш възможност да влезеш в най-луксозните салони, можеш да се порадваш на „обикновения“ репертоар, който предлагат многобройните заведения за стриптийз, или още по-евтините кабинки, в които се въртят нон стоп всякакви филми.
Този пъстър свят непрестанно се обновява, измислят се все нови и нови начини за удовлетворяване вкуса на клиентите. Така например нещо ново и свежо на „Пигал“ е Ориенталският театър, където срещу петдесетина евро човек може да стане свидетел на удивителна програма – стриптийз, лесбийско шоу, любов на живо... Това заведение е най-предпочитано от малки групички хора, каквито обикновено са представителите на едно много разпространено в Париж явление.
Става дума за тъй наречената „Последна нощ, аморе мио“. В Париж, когато момчето или момичето вече са обявили деня на сватбата, през последната свободна нощ всеки от тях отива на заведение с най-близките си приятели или приятелки, за да се прости с ергенството или с моминството. И Ориенталският театър, а и останалите заведения на „Пигал“, са любимото и най-подходящо място за това преживяване.
А, щях да забравя – специално за вас, моите читатели, успях да разбера къде тук се представя най-смелото шоу и мнението бе категорично – на улица „Пигал“ 62, която е малко встрани от най-известните заведения по улица „Клиши“. Там на въртящи се сцени от полунощ до късна сутрин срещу 80 евро два еротични театъра представят най-смелото шоу на Париж. Е, от мен толкова. Сега вече е ваш ред...
А моят избор е Музеят на еротизма. Там ме чака моят приятел Жо Халифа, който е един от двамата собственици. Той, заедно с организатора на музея – Папа Диуф, ще ни разкажат за това наистина впечатляващо място в центъра на Париж.
За Музея на еротизма, намиращ се в сърцето на „Пигал“ – митичното място на свободата на нравите и радостта от живота, казват, че е единственото в Париж подобно място, което е толкова обещаващо. И, изглежда, това е така, щом на ден го посещават стотици души, а в най-натоварените дни посетителите са хиляди. Срещу неголяма такса тук може да разгледате всичко онова, сътворено от човека благодарение на неговото вдъхновение, предизвикано от еротичното му усещане. Картини, скулптури, мебели – всичките тези 2000 експоната са свидетелство за опита на човека да разгадае мистерията на желанието и на страстта, които еротиката събужда у него. Музеят на еротизма не акцентира върху определен период или епоха – идеята на неговите собственици е да се даде представа за различните култове и обсебвания на човека по всички континенти. Да се запознаем и със забраните, съществували и все още съществуващи в света на еротизма – въобще всичко, свързано с плътските наслади...
Музеят за еротично изкуство на плас „Пигал“ е създаден през 1997 г. Той наистина е уникален – това всички го признават. Първо, защото се намира не къде да е, а в Париж, и то не на какво да е място, а на митичния площад „Пигал“. И второ – нашият музей е различен, защото той не е вулгарен. Няма и капка вулгарност в него – има една радост от живота, това Вие сам сте го усетили, не може да не сте го почувствали, нали?
Нашите експонати всъщност са огледален израз на отношението към еротизма на всички народи от най-дълбока древност до наши дни. Особено голямо е изобилието от скулптури – от Африка, Япония, Европа... От тях става ясно, че сексът и всичко, свързано с него, са били неизменна част от най-важните събития в живота на човека.
Вие сте видели богатите ни колекции от африкански скулптури, които в голямата си част изобразяват половите органи на мъжа и жената. Техните създатели например са вярвали, че почитайки скулптурите с изображение на женски органи, те ще бъдат възнаградени с богата реколта. Затова и често може да се види присъствието на такива скулптури в религиозните церемонии от онова време.
В миналото се е вярвало, че плътските удоволствия са свързани с душата. Интересното е, че днес много съвременни религиозни учения виждат в секса причина за всяко зло, а в примитивните религии са вярвали, че има връзка между религиозното и сексуалността.
От нашите експонати се вижда, че чрез изобразените на тях инстинктивни и брутални начини на правене на любов примитивните народи не само са усещали плътско удоволствие, но и са търсели начин да намерят равновесие между душата и тялото.
Любовната магия винаги е властвала над хората. Мъжете и жените от примитивните народи са имали особено тънко чувство за съблазняване и са търсели всякакви начини, за да се харесат, да впечатлят другия. Те са обръщали внимание на най-малките жестове и са правели всичко възможно да изглеждат по-красиви и съблазнителни. Някога хората са се влюбвали много лесно и са отдавали голямо значение на плътското удоволствие. Те са вярвали, че честата, интензивна любов се отразява изключително благотворно на човешкия организъм. Колкото е по-бурен един сексуален акт, толкова по-добре се чувства човек...
В Непал например някога младите хора са вярвали, че ако се забави моментът на сношение, гърдите на момичетата няма да се развият нормално. А този атрибут в миналото е бил най-важната част от женското тяло. Смятало се е, че която жена е най-надарена в това отношение, тя е и духовно най-извисена!
В Перу пък някога е имало обичай де се женят само за няколко месеца, за да могат жените да пробват мъжете, да видят дали той е пияница, мързеливец и ако наистина е такъв, те са се разделяли.
Керамичните фигури са били най-важни в културата на Перу, тях са ги поставяли около мъртвия, защото са вярвали, че те всъщност предават до най-голяма тънкост и детайли най-перфектните форми на човешката анатомия. От тези експонати Вие ще видите, че перуанките едно време не са отказвали любов под каквито и да е форми, а мъжът често е заемал най-смели и тиранични пози... Да, тези керамични фигури от Перу наистина ще Ви впечатлят.
Според древните, за да е добър сексът, той трябва да премине през ума. Най-важното е да липсва притеснението – защото обикновено в секса каквото мислиш, това става.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
