В Испания има няколко феномена, които веднага правят впечатление на всеки, решил да поизследва за известно време иберийските красоти.

Първо, магазините за хамон. Това, както знаете, е прословутата испанска шунка, която не е шунка изобщо, защото се прави от сурово месо, което се суши по тяхна специална рецепта. Използват се бутовете на прасето, затова може да видите магазини с провесени огромни свински прелести, от които се режат парчета и се продават. Технологията е уникална, защото това месо издържа и в жегите. Понякога бутовете са подредени отвън и са като своеобразна украса на магазина. Хамон се прави и от еленско месо. Но дори в супермаркетите освен типичната нарязана на тънки парчета шунка, винаги има кътче, в което висят свинските бутове като символ на автентичност, запазена марка и по някакъв начин национална гордост. Хамонът е типична съставка за най-обикновените сандвичи, но и деликатес. Един любим десерт на испанците е пъпешът с хамон, например – парчета пъпеш, около които са увити тънки листа шунка.

Сандвичитеили така наречените „бокадийос” са едва ли не също национално ястие. А като казахме сандвичи, не може да не се сетим за баровете, в които можете да си ги поръчате. Във всеки уважаващ се бар в Испания е характерен обсипаният с боклуци под около бара, защото изхвърлянето на фасове, салфетки и всякакви отпадъци долу е нещо като отдушник, своеобразна релаксация или медитация, след която се чувстваш наистина отпочинал. И приповдигнат. Първата ми асоциация, когато видях посипаните подове на испанските барове, беше с гръцките таверни. Така както гърците чупят чинии за кеф, така и испанците се чувстват ларж, хвърляйки триумфално боклуците на земята. Ако искате да изберете добър бар, гледайте пода – колкото по-замърсен е, толкова по-елитно, харесвано и оборотно е заведението.

Баровете са и единственото, което евентуално може да е отворено по време на сиестата. В часовата рамка между обед и някъде около 5 следобед магазините обикновено са затворени. Особено в по-малко туристическите градчета или селца, ранният следобeд може да те остави гладен, жаден и самотен на улицата. Хората по правило се покриват в този период, отчасти поради големите жеги, отчасти поради традицията, която ти дава право легално да си поспиш след обилния обяд. До вечерта. Разбира се, именно поради това затишие през деня, вечерите са необичайно оживени и баровете и заведенията се изпълват с хора, които, отпочинали, се събуждат за втората част от денонощието с нови сили. Няма да забравя как в град Сарагоса наблюдавах майки, извели децата си на кафе в 12 часа през нощта. Улиците тогава гъмжат, а гласовете на приповдигнатите минувачи утихват едва към 5-6 сутринта. Разбира се, не и по време на фиеста, когато може и изобщо да не заглъхнат.

Юли 2010 г. – Испания става световен шампион по футбол. Случайно бяхме точно тогава в Испания, в северната й част и постепенно се спускахме на юг. Клаксони, песни, преминаващи групи, увити в националния флаг, огромни задръствания, концерти и тълпи по улиците на всеки град – тази фиеста продължи дни наред, а еуфорията преливаше от телевизията, изливаше се от гърлата на пешеходци и продавачи и почти успяваше да смути европейските туристи, които наблюдаваха в ступор как испанската младеж се налива безпаметно с бира и пикае по парковете и улиците. Нормално е – това е нация, която пуска живи бикове из улиците на Памплона по време на коридата (спорна традиция, вече забранена в Каталуния, например), та един шампионат ли ще им се опре! Така че, ако искате да почувствате много специфичен тип адреналинов колективен дух, Испания е мястото. Веднага след сиестата.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!