Знаете, че първият ми риболовен опит се оказа не съвсем приятен и успешен – беше събота, наложи се да се вдигна от топлото легло в 5 сутринта, за да ме надуха вятърът и риба да не видя. За щастие, второто ми посещение на Панчаревското езеро се оказа повече от приятно, макар отново неуспешно откъм улов.
Неделният следобед бе доста по-приятен от предхождащата го съботна сутрин. Слънцето бе напекло и красиво се разхождаше по водната повърхност. Първо обиколихме „безплатната” риболовна част. Млади семейства с малки деца, удобно разположили се като за пикник, няколко любопитни, симпатични кучета и един-двама върли рибари от старата школа. Всеки се бе вглъбил в своето занимание и обстановката бе подходяща за дрямка. Мисията ни обаче се оказа по-важна от легналото положение на тялото върху тревата, така че се запътихме към ограденото езеро.
(Езерата всъщност са почти залепени едно за друго, като шансът да уловиш риба и в двете е еднакъв, поне според моите наблюдения.)
Таксата е само 5 лв, стръв (за 60 стотинки) се продава на входа. Дават ти и една кофа, с пожеланието за късметлийски улов. Зоната е добре поддържана. Около цялото езеро има дървени пейки с масички. Оглеждаме се за добро местенце. Единственото нещо, което може да те накара да променяш често локацията, е липсата на улов в другия край на въдицата. Така обиколихме цялото езеро.
Най-голяма е вероятността да хванеш, ако се разположиш някъде върху дървения кей, разполовяващ езерото. Бидейки обграден от всички страни с вода, ще се почувстваш почти библейски, та и вярата в късмета ще нарасне. Разбира се, пак си е Божа работа...
Ако пък в един момент просто ти омръзне да чакаш и ако има на кого да възложиш въдицата си, можеш да се разходиш до капанчетата за бира или скара. По пътя си ще срещнеш няколко козела и разни пернати. Животинското царство е обогатено и от наличието на много патици, които щъкат из езерото и се държат като истински патки.
Приближаващият по часовниковата стрелка залез те откъсва от реалността. А видиш ли го на небосклона, със сигурност е време да се опаковаш и да тръгваш. В края на март около езерото все още е много хладно, а и студеният вятър си мирише на зима.
Преди да се запътим към столицата, която е на половин час разстояние, се отбихме да хапнем в Панчарево.
Тази история ви хареса? Последвайте Peika.bg и във фейсбук!
