Аралско море е разположено между Къзълординска област, Казахстан на север и Автономна република Каракалпакстан, Узбекистан на юг.
Водите от топенето на ледници изтичат към голямата Аралска падина и образуваното езеро доскоро беше четвъртото по големина в света. От средата на ХХ в. Аралско море се свива, тъй като вливащите се в него реки, най-вече Амударя и Сърдаря, са отклонени с цел напояване.
През 30-те години на XX в. СССР започва мащабно строителство на напоителни канали с основна идея отглеждане на памук в този прекалено сух за такава дейност регион. С призивите "Да преобразим природата!", без да се прави сметка за последиците от нарушаване на екологичното равновесие, се създава поминък - памукопроизводство, с което днес е свързана съдбата на населението в Казахстан и Узбекистан. Този тип земеделие се развива интензивно и през 60-те години на XX в.
До 1990 г. площта на напояваните земеделски земи в Централна Азия се увеличават от 4,5 млн. до 7 млн. хка. Нуждите от вода за селското стопанство в региона нарастват от 60 до 120 куб. км годишно, поради което 90% от водното течение на двете големи реки, захранващи Аралско море – Амударя и Сърдаря, се отклонява за напояване. Днес количеството вода, захранващо водния басейн, е намаляло до 5 куб. км годишно. Така от 1961 г. нивото на морето започва да се понижава с нарастваща скорст от 20 до 80-90 см на година.
Освен всичко друго, Аралско море е и силно замърсено, най-вече в резултат на опити с биологично оръжие в бившата съветска база на бившия остров Возрождение, сега част от сушата, където са правени опити с разнообразни замърсяващи вещества.
Само преди няколко десетилетия Аралско море бе четвъртият по големина безотточен воден резервоар на Земята. Днес районът около бившето езеро и пустинята, останала на мястото на пресъхналия басейн, носи печална слава с разнообразието от стомашно-чревни, чернодробни и ракови заболявания, дължащи се на замърсването.
Голяма част от специалистите не виждат и не предлагат ефективно решение да се възстанови нивото на морето от преди екологичната катастрофа. Един от възможните начини е съживяване на съветския проект за обръщане на сибирските реки.
Имало е два неуспешни опита за преграждане на двете части на Аралско море, за да може поне едното море да се пълни: първият е на жителите на Аралск, които сами изграждат пясъчна стена, но след известно време тя е отмита. По-късно местни строителни фирми и изпълнителната власт намират средства за създаването на ново изкуствено езеро.
През 2005 г. Казахстан построява Кокаралската стена, която отделя Малкото море от Голямото. Благодарение на нея водите на Сърдаря се събират в Малкото море и по този начин нивото му нараства и солеността на водите му намалява.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!