Земен - земя на тайни

  • Земен - земя на тайни
    Земен - земя на тайни

Поредица от случайности ме довете в Земенския манастир Св. Йоан Богослов.

Денят на пътешествието е една слънчева неделя. В Земен овошките цъфтят, петлите се перчат покрай оградите, а кучетата се надлайват. Най-гръмогласни са кутретата. Градските ергени бръмчат по асфалтирания път, водещ до манастира. Невъзмутима от глъчката остава една бяла писана. Свива се на сянка и е твърдо решена да си вземе обедната дрямка.

Земен - земя на тайниСнимка: Боряна Кръстева

Извивките на Конявската планина са постлани с току-що изтъкана зелена черга. Пролетта трепти във въздуха. Какво прекрасно време за дишане. Улица „Земенски манастир” се вие завой след завой, докато не свършва пред дървени порти.

Земен - земя на тайниСнимка: Боряна Кръстева

Земен - земя на тайниСнимка: Боряна Кръстева

През годините манастирът в Земен е многократно разрушаван, но църквата „Свети Йоан Богослов” остава непокътната. Днес тя не е действаща, а със статута на музей. Факти, теории и легенди се преплитат, опитвайки се да отговорят на въпросите: Кой е строителят на храма? Кой е изваял единствената на Балканите църква с кубична форма? Дори точната дата на градежа ѝ тъне в мистерия. Предполага се, че е издигната през XI век, откогато е най-старият ѝ стенопис – този на Света Ана. Той е и единственият оцелял от този период.

Прекосявам двора, потънал в свежа трева. Каменна пътека ме отвежда до входа на храма, над който бди образът на Свети Йоан.

Земен - земя на тайниСнимка: Боряна Кръстева

Свеждам глава, за да мина през ниската порта. Стъпвам по разноцветни каменни плочи. Същите, по които са ходили и създателите на Земенската църква. От стените ме гледам светли лица, изписани при второто изографисване на храма през XIV век. Майсторството на рисунъка им е почти съпоставим с този в Боянската църква. Тук е съхранено едно от най- ранните изображения на Свети Иван Рилски – единственият богомил, който Българската православна църква тачи като светиня.

Земен - земя на тайниСнимка: Боряна Кръстева

Емблематична за Земенската църква е сцената с изковаване на гвоздеите, с които Христос е прикован към кръста. В света няма друг храм с подобен стенопис. Най- впечатляваща за мен бе сцената с двойния Христос. За разлика от обичайното причастие, при което Исус с едната ръка дава хляба, а с другата – виното, тук са изографисани два негови образа и апостолите са разделени по шест. Все още не съм намерила задоволителен отговор на въпроса какво всъщност символизира този стенопис.

Земен - земя на тайниСнимка: Боряна Кръстева

Светците от стените ме гледат с издълбани очи. Някога в Земен започнали да измират много деца. Появило се предание, че ако болен погълне прах, издълбан от очите на светците в църквата, той ще оздравее. Не се знае дали някой е оздравял, но днес изрисуваните лица са слепи.

В центъра на земенския храм е запазен автентичният каменен олтар. Според легендата, ако поставиш лявата си ръка върху него и си пожелаеш нещо, то се сбъдва.

Земен - земя на тайниСнимка: Боряна Кръстева

Плъзгам ръка по студения камък. Слаб лъч светлина се протяга през малкия прозорец. Затварям очи и си пожелавам наум. Топлина, като тънка нишка, се спуска от върха на пръстите ми към дланта. Поглеждам – лъчите не достигат олтара, огряват само лицето ми. Пак затварям очи. Дланта ми отново се затопля. Тръпки пробягват през цялото ми тяло. Задържам ръката си още малко и я отдръпвам. Докосвам с поглед пръснатите стотинки по олтара. Струва ми се глупаво, че хората ги оставят. Мисля си – чудесата не се купуват. Те се сътворяват чрез синхрона на мисли, думи и дела.

Храмът е празен. Едва сега забелязвам малката дървена вратичка, вдясно от олтара. Тя води директно навън. Обедното слънце наднича през гредите ѝ, а тежкият катинар виси мълчаливо.

Земен - земя на тайниСнимка: Боряна Кръстева

Особено място е Земен. Излизам на слънце. Наливам си вода от чешмата в двора на манастира. Сядам на земята и опирам гръб на вековното дърво. Сред тревата никнат детелини. Оглеждам се за четирилистна. Не намирам.

Някой подрънква на чанове. Звукът им е по-мек от обичайно, сякаш са направени от глина. Отеква глухо. Мисля си за храма с неговите видими и невидими знаци. За това дали разчитаме посланията на предците си и дали сме способни да сътворяваме чудеса. Поредица от събития ме доведоха тук, надявам се, това да е Вашето събитие, за да дойдете в Земен!