Начинът на живот на монасите открай време е бил този – на ръцете труд, на устата молитва
Ако не знаете, че тук има манастир, ще минете транзит през село Жабляно и изобщо няма да ви дойде на ум да отбиете към склоновете на Конявска планина, където само на два километра от селото се намира едно от любимите ни места за тишина и хубави срещи – Жабленският манастир.
Посрещат ни отец Климент и отец Антоний - с топло ръкостискане, с приготвено от тях сладко от сливи (отгледани в собствените им градини) и изпечен в манастирската пещ хляб с квас.
За манастира сме чували от киселото мляко и сиренето, което монасите сами произвеждат. Срещат се и в някои магазини в София и имат вкус на онези мляко и сирене от едно време, които май скоро ще са в Червената книга.
Манастирът има свои крави, от които идва млякото. Ако сте от онези любопитни хора, чиято баба не е правила домашно сирене, ще ви разкажат как се случва всичко стъпка по стъпка. Можете да надникнете в помещенията за производство, в пещта за хляб... но надникнете и в старата църква, за да чуете историята й и да разберете защо мястото е толкова специално...
История в няколко реда
Смята се, че по тези места е обикалял свети Иван Рилски. За манастира се знае, че е съществувал от преди османско робство, оцелява и през тежките векове - и до днес при строителство на територията на манастира се откриват кости. Преди е имало по-малка черква, която е съборена в края на 19-и век. През 1884 г. е построена сегашната, по онова време към нея е имало и килийно училище.
Манастирът запустява още преди идването на комунизма. Трудно ни беше да си представим как в тези постройки само преди няколко десетилетия са затваряли овце и кози, а за известно време мястото е било пионерски лагер, организирали са се и събори, скара-бира...
През 50-60-те години се намират двама приятели ентусиасти, които обичат да ходят по манастири и малко по малко започват да възстановяват Жабленския. По-късно светия синод праща тук три монахини, чиито гробове са в двора.
С какво е различен Жабленският манастир
В началото на 90-те години тук идват около 30 монаси и манастирът става мъжки. През 2004 г. от Жабленския манастир произлиза още един – в ниското, край село Копиловци, Кюстендилско. Там монасите отглеждат овошки, зеленчуци, там е и духовният център – в неделя и на празник се събират хора на служба. Жабленският манастир е по-трудно достъпен и затова по-слабо посещаван.
Различното е, че Жабленският манастир е старостилен – т.е. монасите служат по стария календар вместо по новия, както е възприето от Българската православна църква. Освен това извършват тайнствата в пълния им вид и като цяло не са под опеката на официалната църква.
„Начинът на живот на монасите открай време е бил този – на ръцете труд, на устата молитва“, ни казва отец Климент. И ние виждаме, че точно в този манастир животът на монасите е точно такъв.
Взимаме си мляко и сирене (току-що са изкарали прясно сирене - няма такъв деликатес!) и потегляме надолу към Жабляне.
Полезна информация: Манастирът е винаги отворен за посетители, работно време няма. Намира се на 74 км от София, на 37 от Перник, на 43 от Кюстендил.
Как да стигнем до Жабленския манастир: Табели за манастира в селото няма. Като влезете в селото (идвате от Перник/Радомир), в центъра стигате до мост. Преди моста свивате вляво, минавате през жп линията и след това пътят се разклонява. Хващате десния и малко след това асфалтът свършва. Пътят до манастира е черен и не е проходим за всички коли. Най-добре паркирайте в края на селото и се разходете 30-40 минути нагоре в планината, пътят не е много стръмен, а гората е приятна за разходка и напълване на дробовете с чист въздух. В селото има и жп гара.
Маршрути: На 6 км е град Земен с разположения край него Земенски манастир (недействащ, филиал на Националния исторически музей). Разходете се и из Земенския пролом, вижте водопада Полска Скакавица или посетете язовир Пчелина.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
