Решихме да си направим спонтанна неделна разходка до Земенския манастир. Малката света обител ни изненада с чистота, спретнато дворче с цветя и най-вкусния крем-карамел, приготвен с местно произведени продукти.
Разходката между цветята, дърветата, каручките и всички декоративни украси в двора на манастира беше първото, което направихме. Настанихме се удобно върху два големи дънера, за да погледаме град Земен отвисоко. Гледката беше красива - покривите на къщите сред много зеленина. Точно до нас други посетители обсъждаха манастира. Мъжът разказваше, че манастирът е филиал на Националния исторически музей, а църквата, която се помещава в двора му, е паметник на българската архитектура и живопис. За съжаление, не успя да задържи вниманието на тичащите деца, но всички останали бяха много впечатлени.
Църквата „Св. Йоан Богослов“, която е обградена от грижливо подредена пътечка от речни камъчета, съществува от самото основаване на манастира през 11-и век. Тя е оцеляла повече от девет века въпреки няколкократното рухване на светата обител. Благодарение на това успяхме да видим стенописи с библейски сцени от 14-и век, ктиторските портрети на деспот Деян и жена му (ктитори са дарителите на земята за храма) и част от изображение на Св.св. Константин и Елена. В църквата можете да видите и един от най-ранните стенописи на Свети Иван Рилски, открити досега. Най-много ни впечатли олтарът, който е оригинален и, твърди се, изпълнява желания. Според поверието, достатъчно е да сложите лявата си ръка на олтара и да си пожелаете нещо.
Манастирът към днешна дата не е действащ, а е превърнат в музей, подобно на Боянската църква в София. Жената, която се грижи за сградите, ни разказа, че жилищното крило е построено през 19-и век, а камбанарията, която се намира в двора - след Освобождението през 1878 г.
Вече попили историята на Земенския манастир, седнахме на верандата на малкото ресторантче, където се насладихме на вече известния и изключително вкусен крем-карамел. Върнахме се към вкуса на детството и натуралните продукти. Любезният господин, който ни сервираше, ни разказа за вкусното земенско мляко и ни обясни как да стигнем до Земенския пролом, за който вече сме ви разказвали.
Полезна информация: Манастирът се намира на около километър разстояние от град Земен, един от най-малките градове в България. От София го делят 70 км в югозападна посока. Пътят дотам е в много добро състояние, а информационни табели ще ви ориентират през цялото време. Манастирът работи всеки ден от 09.30 до 18.00 часа. Входната такса за музея е 3 лв. за възрастни и 1 лв. за учащи. За групи над десет души - 1 лв. на човек. В околността може да се разходите до Земенското дефиле или язовир Пчелина.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
