Млада двойка бяга за живота си от снайпера на невидим враг в откритата пустош на пустинята Мохаве в „Изстрел“ от Тейлър Адамс.

По книжарниците излезе „Изстрел“ – вторият роман на бестселъровия автор на трилъри и ужаси Тейлър Адамс („Без изход“). Млада двойка, закъсала на пътя в пустинята Мохаве в Ню Мексико, бяга от прицела на смъртоносен снайперист в откритата пустош. Подобно на първата му книга, в която млада жена се бори да спаси себе си и едно малко дете, така и тук Адамс поставя героите си в безизходица в лапите на коварен убиец.

Джеймс и Ел Евърсмън са свикнали на цивилизования, предвидим живот на средната класа. Джеймс е търговски представител и тръпката на екстремните ситуации е далеч от представите му за живота.

Когато двамата закъсват на пътя в пустинята Мохаве обаче, шансовете им за оцеляване са подложени на най-голямото изпитание. Някъде там – в неизвестност, където не може да бъде видян – дебне коварен враг. Той е сериен убиец без емоция, без чувство на емпатия – смъртоносна машина, чийто безпогрешен мерник търси мишени за прицел за забавление.

Пустошта не предлага заслон или спасение. Единственото прикритие, което Джеймс и Ел могат да намерят на километри разстояние, е собствената им кола. Ще успеят ли да избегнат куршумите на неизвестния нападател? И за колко дълго? Когато шансовете се стопяват, героите могат да разчитат само на собствените си инстинкти, за да оцелеят.

С напрегнатата скорост и наситения сюжет на „Дуел“ – режисьорския дебют на Стивън Спилбърг – „Изстрел“ поставя двама обикновени души в необикновени обстоятелства, за да подложи на изпитание най-дълбоките ни страхове и най-съкровените инстинкти на силата на човешкия дух.

Каква кутия, пълна с фокуси! Този пълнокръвен трилър, мрачен и целенасочен, може да съперничи на Агата Кристи по идейност и на Джеймс Патерсън – по скорост. Бърз, хитър и безкомпромисен.

Ей Джей Фин, автор на „Жената на прозореца”

Из „Изстрел“

Тейлър Адамс

Да приемем, че това е главоблъсканица.

Като дете обожаваше главоблъсканиците. Имаше цели книги, всяка от които пълна със сложни задачи с обем около страница-две. Описва се локация, списък с предметите, които имаш на свое разположение, няколко основни правила и след това решението зависи изцяло от теб. Много от тях представляваха бетонни стаи без изход или невъзможни за разрешаване убийства. Обожаваше ги. Беше невероятен в решаването им. Нямаше брат или сестра, всичките му приятелства спираха до ниво „познанство“, но за сметка на това Джеймс Евърсмън имаше своите главоблъсканици. Дори след... тоест особено след смъртта на баща му.

Седнал си зад кола, мрачно започна той. В другия край на котловината, на около километър и половина, има снайперист, който те държи на мушка. Жаден си и си уморен. Температурата е 40 градуса, а за четиримата души има само две бутилки вода. Извън обхвата на телефонната мрежа сте. Откритото пространство около вас е стотици метри във всяка една посока и няма зад какво да се криете. Тук не важат никакви закони. Всяка грешка, всяко показване, се наказва със светкавична смърт.

Въздъхна. И копелето застреля джипиеса.

Искаше му се да направи нещо, което никога не си бе позволявал – да отгърне в края на книгата и да прочете решението. Винаги знанието, че решение има (колкото и нескопосано да е то), действа успокоително, а това бе нещо, от което той бе лишен в този момент. Може би не съществуваше решение в рамките на човешките възможности, така че ако случаят беше такъв, какво правим?

– Каза, че ще измислиш нещо.

Гласът принадлежеше на сестрата на Сърей – слаба, с нездрав вид и боядисана в синьо коса. Аш ли се казваше? Не бе успял да я огледа добре, докато беше в акурата на Рой. Гласът ѝ бе дрезгав, вероятно защото бе плакала, докато гледа как сестра ѝ кърви до смърт.

– Съжалявам – отговори той.

Тя подсмръкна и изломоти нещо неясно, задавена от сълзите.

Джеймс бе наясно, че думите му звучат кухо. За такива моменти подходящи думи не съществуваха. След това го обля съкрушителна вълна от вина. Защо не бе успял да измисли нещо? Как да разсее снайпериста например или нещо друго. Да, беше се намесил, но бе възможно да е влошил ситуацията. Коренен обрат може и да не бе възможен, но Рой поне щеше да се възползва от шанса си да се опита да я спаси, след като бе готов да поеме риска. Той обаче бе сигурен, че снайперистът щеше да застреля Рой. Нали така?

Спасих живот или оставих друг да угасне?

Даде си сметка, че щеше да го направи заради Ел. Без да се замисля. Щеше да я сграбчи и да довлече издъхващия ѝ задник зад колата. Дори нямаше да се замисли. Ел щеше да направи същото за него.

Казах му да не я спасява.

Почувства се отвратително, а стомахът му се сви на топка. Зъбите на Ел тракаха върху рамото му и тя отново подсмръкна. Плачеше, но се опитваше да го скрие. Не обичаше хората да я виждат, че плаче. Дори той.

– Джеймс, ти си един абсолютен задник.

Този път се обади Рой. Гласът му трепереше от ярост.

– Каза ми, че ще измислиш нещо. Затова те изчаквах. Чаках да измислиш нещо, затова сега тя е мъртва.

– Съжалявам.

Ел се размърда и долепи устни до ухото му.

– Не го слушай.

– Не трябва... – започна Рой, но след това се изплю в прахта. – Не трябва да казваш на хората, че ще им помогнеш, ако не можеш да го направиш. Оптимистичен лайнар... Излъга всички ни. Обеща ми, затова те изчаквах. Ти си виновен за всичко, шибан боклук.

– Направи всичко, което можа – прошепна Ел.

Джеймс затвори очи и спря да обръща внимание на Рой. Знаеше, че жена му го лъже и че се е издънил ужасно, но ѝ бе благодарен. Имаше нужда от нова задача, върху която да се концентрира. Имаше нужда да поддържа мислите си в движение. Не можеше да си позволи да загуби инерция и да потъне в размисли върху грешките си как е обрекъл на смърт горкото момиче, защото ако си позволеше да стъпи върху тези плаващи пясъци, щеше да затъне и никога нямаше да успее да се измъкне от тях.

– Не се мрази – каза Ел. – Продължавай да мислиш.

Направо настръхна. Понякога сякаш можеше да чете мислите му.

Водата, реши той. Задачата ми е да намеря вода за всички ни. Претърколи се, взе двете бутилки вода и усети всяка от тях в ръцете си, пълна с гореща течност. Една за него и Ел. Една за Рой и Аш.

– Беше точно тук – разкашля се Рой. – На три метра от мен...

Джеймс изпъна гърба си и два от прешлените му изпукаха като изстрели. Пропълзя на колене до задната част на тойотата и се подаде зад бронята. Видя Рой, клекнал на колене до предната решетка на акурата, прегърнал Аш през раменете. Превозното средство се бе наклонило и нещо от него капеше равномерно, което ги бе принудило да приклекнат дори още по-ниско, за да останат извън полезрението на убиеца. Бе ужасяваща гледка да видиш такъв едър мъж да стои сгушен до капака на такава спортна кола с увиснали рамене и съкрушен дух. Не виждаше лицето на Аш, а само водопада от синя коса, разлюляван от спорадичните повеи на вятъра.

– Вода – хриптящо произнесе той.

Никой от тях не го погледна.

Подхвърли им бутилката, но за съжаление, прекалено силно. Загледа се с ужас как тя се претърколи край краката на мъртвата Сърей, подмина Рой и Аш, преди да успеят да реагират и да я хванат, но (слава богу!) се спря в предната гума на акурата насред малко облаче прах. Намираше се на няколко сантиметра от обутите в сандали крака на Аш и светлината я обливаше.

– Това е всичко, което имаме – въздъхна Джеймс. – Икономисвайте я.

Никой не реагира. Както искат.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!