„Синдромът на болестта на свободното време“ или защо е важно да си почиваме

  • „Синдромът на болестта на свободното време“ или защо е важно да си почиваме
    „Синдромът на болестта на свободното време“ или защо е важно да си почиваме

Случвало ли ви се е да заминете на така очакваната почивка някъде и да се разболеете от нищото?

Тъкмо сте пристигнали на мечтаното място и започва да ви боли гърло, появява се хрема, наляга ви главоболие, вдигате температура и чувствате огромна умора. И когато тези симптоми не са вирусни, състоянието се нарича „синдромът на болестта на свободното време“.

Този термин се използва от 2001 г. насам и бива наложен от двама холандски психолози. Те наблюдавали, че много хора се разболяват в свободното си време и смятат, че причините са психосоматични. Особено податливи са амбициозни и мотивирани жени и мъже, които почти не си дават почивка през работния ден, работят вечер и през уикендите и не могат да изключат от професионалните си ангажименти и вкъщи. Заова само по време на по-дълга почивка организмът им се отпуска и те могат да усетят какво е всъщност състоянието им.

Който работи под постоянен стрес, има непрекъснато повишен адреналин. В резултат имунната система работи на високи обороти. Когато стресът намалее, имунната система възползва случая, за да си почине. Защитните сили на организма отслабват и пътят на инфекциите е отворен.

В крайна сметка „синдромът на болестта на свободното време“ е само модерна диагноза, проблемите зад нея обаче са много по-дълбоки. Тези, които страдат от него, трябва да се замислят дали са наистина щастливи с прекалено забързания начин на живот, който водят.

Ако хората дефинират себе си единствено с резултатите от работата си, стават зависими от тях и, ако в даден момент не ги постигат, те са обречени на провал. Така хората, които все са на пълни обороти, се отучват да почиват и да се разтоварват, а колкото по-малко го правят, толкова по-трудно става. Така най-просто казано човек със „синдромът на болестта на свободното време“ изпитва голяма отговорност за работата си, но забравя отговорността към себе си.

Според психолозите, за да предотврати синдрома, човек трябва да промени ежедневието си. Наред със здравословното хранене много са важни кратките почивки по време на работния ден, както и достатъчно сън, медитация и прекарване на повече време с близките.

За устойчивост на тялото срещу стреса пък е добре тялото да се раздвижва ежедневно – независимо дали ще бъде с разходка, изкачване на стълби или каране на колело, и 2 пъти седмичнонай-малко по 30 мин. спорт за поддържане на добър тонус.

Когато човек излезе в по-дълъг отпуск пък той трябва да трае поне 10-ина дни, като през това време той да не работи дори за минута. На организма са му необходими няколко дни, за да разгради хормоните на стреса, като спортът и отдаването на приятни дейности ускорява процеса.. Слънцето и спортът ускоряват процеса.