Гергьовден, отбелязван на 6 май, е важен празник в българския православен календар, който почита Свети Георги Победоносец, християнски мъченик, който се смята за покровител на овчарите, стадата и земеделието.

Освен вкусната храна, Гергьовден е известен и с различни традиции, които отбелязват началото на летния сезон. Ето някои от основните традиции, свързани с празника:

1. Ходене на църква: Посещението на литургия в чест на Свети Георги е важно за много семейства на Гергьовден. Често хората носят със себе си клонче от цъфнала роза, за да участват в благословия, извършвана от свещеника.

2. Палене на огньове: В някои райони хората изгарят купчини пръчки и храсти, за да прогонят вредителите и злите духове. Този обичай също символизира края на зимата и началото на пролетта.

3. Мерене на сила: На Гергьовден младите мъже често участват в състезания по сила, като надхвърляне на тежести или дърпане на въже, за да покажат своята физическа мощ.

4. На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша, като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата ѝ с предварително подготвен венец и я издояват.

5. Събиране на билки: Много хора вярват, че билките, събрани на Гергьовден, имат лечебни свойства, така че те излизат на разходка, за да берат диви цветя и растения.

6. Принасяне на жертва: В миналото обикновено се е принасяла в жертва коза или агне в чест на Свети Георги. Днес тази традиция до голяма степен е заменена от празничен семеен обяд, често включващ агнешко месо.

7. В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“, като по-рано търкалянето в росата се е правело на голо. Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще станат плодовити. Друг свързан с росата обреден момент е събирането и носенето ѝ вкъщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.

   Освен „къпането“ в роса се практикува и обредното къпане в реки и извори. В Чепеларе българите-мюсюлмани след ходенето в росата отиват на аязмото Св. Георги, където се измиват или се изкъпват. Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден (както и този на Спасовден) е особено плодоносен – „всяка капка носи жълтица“.На този ден стопаните вземат първото червено яйце, боядисано на Велики четвъртък, обикалят с него нивата и го заравят в средата ѝ, като вярват, че по този магически начин ще стимулират раждаемостта ѝ. Това се прави и при оборите и кошарите. Другаде пазят слама от трапезата на Бъдни вечер и я разхвърлят из имота или я палят на високи места из землището на селището, за да не пада гръм и да не вали градушка. На съдовете, в които доят овцете, се слага здравец, босилек и други зелени билки или се забождат раззеленени клони в средата на имота.

8. Правене на хляб: Жените често месят специален обреден хляб, украсен с фигури, представляващи кошница с грозде, агне или други символични елементи.

9. Украсяване на домове и дворове: За да посрещнат празника, хората почистват домовете и дворовете си и понякога правят цветни гирлянди от цветя и зеленина, за да украсят жилищните си пространства.

10. Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен, кравайче, венец, а някъде и през речен „гергьовски камък“ с естествен отвор. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което после се заравя в земята. Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове. Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените. Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината.

Тези традиции са важна част от честването на Гергьовден и допринасят за богатото културно наследство на България. Въпреки че някои от тях може да изглеждат странни или архаични, те служат като напомняне за нашето минало и споделена история.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!