Радослав Бимбалов: Да, 42 е!

  • Радослав Бимбалов: Да, 42 е!
    Радослав Бимбалов: Да, 42 е!

Радослав Бимбалов е писател, общественик, съосновател и управляващ партньор в комуникационната агенция The Smarts Group.

 

Бунтар по природа, гневното му и сатирично перо сочи язвите на безумията и безхаберето в политиката и обществото години наред, а самият той се превръща в един от говорителите и изразителите на мнението на огромна част на гражданите.

Много от нас си го спомнят и като дуетна половинка на „Замунда Банана бенд” от 90-те години на миналия век, когато сатиричните песни завладяха публиката, а техните текстове – уви, са актуални и в днешни времена.

Като писател дебютира в прозата в края на 90-те години, а след почти две десетилетия прекъсване се завръща със сборника "Млък" и романа "Екстазис" (изд. "Сиела"), който се появи по-рано тази година.

На 30 август Бимбалов ще представи "Екстазис" в Созопол, в рамките на новото издание на "Аполония", което ще се проведе от 28 август до 5 септември.

Радослав Бимбалов: Да, 42 е!

Тази година участвате с книгата си „Екстазис” в „Аполония”. Откога имате спомени за фестивала на изкуствата и какво Ви е впечатлявало в него през годините?

“Аполония” за мен е логичната хармония между безвремието на морето и непреходния дух на изкуството. През всички тези години Созопол ставаше пристан на много таланти, но сигурно аз завинаги ще свързвам този фестивал с пианото на Милчо Левиев. За мен е чест, че третата ми книга - “Екстазис” - ще се превърне в част от историята на “Аполония”.

Има огромен интерес към „Екстазис”, която ще представите на 30 август в Созопол на феста. Защо избрахте образа на Смъртта за главен герой в необичайния сюжет?

Смъртта е неизменна част от живота, според някои представлява неин край, според други е ново начало. Истината е, че ние, човеците, изпитваме странно привличане към смъртта - страх, примесен с любопитство. Реших да опиша моята лична фантазия за смъртта - в “Екстазис” героят се казва Михаил и неговата работа отвъд е да събира последния дъх на умиращите, по заръка свише. Само че този Михаил е бил човек, като нас. И той носи в себе си усещането за силните емоции, които ни правят хора. Една от тези емоции е любовта и всъщност тя може да се окаже толкова силна, че дори смъртта и отвъдното да не бъдат пречка за нея.

Радослав Бимбалов: Да, 42 е!

Известен сте с ярката си гражданска позиция на непримиримост към неправдата, безумията в държавата и лакомията на пишман политици. Какво Ви впечатли най-силно напоследък?

Гневът ми към засилващия се език на омразата не само не утихва, напротив - усещам, че ситуацията у нас излиза извън контрол. Време е обществото ни да заяви ясно своята непримиримост към надигащите се ксенофобия, хомофобия и расизъм. Не искам да повярвам, че шепа евтини популисти са в състояние да променят облика на съвременна европейска България.

Вашият бунт? Какво Ви вади от кожата в настоящата политическа ситуация?

Това, че допуснахме да ни разделят, кълцат и надробяват на парченца - заради насаждане на омраза и лъжи, в обслужване на чужди, имперски интереси на терористична държава, в чиито нозе ни карат да коленичим от 80 години.

Размахът на въображението Ви препраща от сатирични текстове за песни, през тежки, тъжни и гневни редове до креативността на комуникационния експерт. Къде е пресечната им точка?

В независимостта. Аз съм горд с това, че не съм част от никакви чужди интереси - и в бизнеса, и в творчеството, и в обществените си позиции. Правя и казвам само това, което искам. Отстоявам лична позиция и имам лична мотивация да търся промяна и просперитет - моята малка дъщеря, на която ще оставя моята България.

„Пътеводител на Галактическия стопаджия”: Какво бихте взели със себе си на една авантюра в Космоса?

Към задължителната (според Пътеводителя) хавлия, бих добавил една иновация - да е “ха-ха-влия”. Смехът е съвършеното удоволствие от живота - надявам се да го имам, когато тръгна някъде далече от тук - в Космоса или дори в отвъдното.

Радослав Бимбалов: Да, 42 е!

„Пътводител на българския гражданин”: Какви постулати бихте заложили в него?

Моят дигитален “Пътеводител” си остава първата ми, отчаяна битка с повредената от некадърна употреба България. Почнах да го списвам още по времето, когато хората споделяха основно котки и манджи в социалните мрежи. 13 години по-късно, сред стотиците ми постулати там, бих отличил един, който все още е важен за осмисляне - “Организираната простащина е по-добре организираната престъпност”.

Кой е най-яркият Ви спомен от времената на „Замунда Банана Бенд”? Как би звучал рефренът на една Замундовска песен сега?

Няма не-ярък спомен от времената в ЗББ. Усещането да си на сцена, под прожекторите, е несравнимо - чисто физически изживяването може да бъде описано само с клишета, но за да го разбереш, трябва да мине през теб. Когато с Жоро Пеев пишехме онези текстове, разказвахме иронично горчивата истина за България. Тази сатира, за съжаление, е валидна и днес. Всеки саркастичен текст от онези албуми е напълно актуален.

Ако трябваше да напишете книгата на живота си, какво би било нейното заглавие?

Всичко, което правя, завършвам с усещането, че е само репетиция за следващото, по-добро нещо. Така че заглавието на книга за моя живот сигурно би включвало думата “репетиция”.

Има ли нещо, което не съм Ви попитала, а бихте искали да кажете?

Да, 42 е!

Интервю: Ани Романова, Novinite.bg