Обожествявани в Древен Египет и изгаряни на клада като дяволски изчадия през Средновековието, котките никога не са били безразлични на човека.

Отношенията човек - котка винаги са били сложни и нееднозначни. Като самите котки. Загадъчни и потайни, но и доста гласовити, нежни и гальовни, но и страховити с наострени нокти, мъркащи, но и съскащи, човек или ги обожава, или ги мрази.

И докато в България котки се срещат под път и над път (буквално), по света нарочно се създават места за котешки срещи за хората, които не могат да си позволят този космат мини уют в дома. Или просто толкова много обичат котки, че искат да се докоснат до тях навсякъде и при всяка възможност.

Така че, ако вече сте луди по мъркащите приятели, тези котешки дестинации са задължително преживяване. Ако ли не – те ще ви накарат да погледнете на котките по друг начин и вероятно ще се влюбите в малките пухкави топчици, топлещи скута ви.

1. Котешки кафенета

Котешките кафенета са толкова популярни из целия свят, та чак не се смятат за някаква особена атракция. Японците са първенци в областта, като само в Токио има над 39 кафенета за котки. Това вероятно се дължи на факта, че в много жилища там домашните любимци са забранени, а хората все пак имат нужда от малко топлина и компания в стресиращия и често самотен градски живот. Има най-различни видове котешки кафенета – за черни котки, за пухкави котки, за дебели котки, за котки от редки породи и т.н.

Целта на котешките кафенета е да се създаде благотворна среда за опознаване и изграждане на взаимно доверие между котката и човека (обитателите често са бездомни котки, приютени в кафенетата) и евентуално – за осиновяване.

2. Фестивал на котките в Ипер, Белгия

Фестивалът се провежда във втората неделя на май на всеки три години. За късмет, парад ще има и през 2015 г., на 10 май. В този ден се отбелязва средновековна белгийска традиция, според която котките са били хвърляни от местната камбанария на площада долу, което е символизирало убиването на злите духове. Не особено мило, нали? За щастие, възстановката в днешно време се състои в хвърляне на плюшени котета от кулата върху тълпата долу, която ги чака с отворени обятия. След което се горят вещици. На шега. Хората се маскират като котки, вещици, мишки или средновековни жители на града. Макар и малко зловещ, фестивалът е преживяване, което не е за изпускане. А ако имате късмет, може да си тръгнете с подарък плюшено коте.

Актуални дати и информация за котешкия фестивал тук.

3. Хостел на бездомната котка в Истанбул, Турция

За любителите на приключения с големи сърца (и раници), тръгнали на пътешествие на изток, това е задължителна дестинация. Защо да посещавате обикновен хостел, след като тук получавате всичко необходимо (легло, закуска, уютна обстановка, артистичен интериор в ориенталски стил) плюс мъркащ домашен любимец? Точно така, освен ако не сте алергични към котки, няма защо.

Снимка: hostelstraycat.com

4. Котешки театър в Москва, Русия

Кой казва, че котките не могат да се дресират? В този единствен по рода си театър дребните четириноги вървят по въже, балансират върху топки и се люлеят на люлеещи се коне. Разбира се, всичко това правят срещу (вкусна) награда, а не просто за да получат одобрението на тези гладни за забавление човеци.

Снимка: kuklachev.ru

5. Град на котката и музей на котката в Кучинг, Малайзия

Името на града буквално в превод означава „котка“. И местните са взели присърце този факт, като навсякъде из града има статуи на котки. Музеят на котката пък е еманация на всичко котешко – в него се влиза през устата на гигантска котка, а вътре е пълно с най-различни котешки артефакти – статуи, играчки, картини, снимки, легенди, поезия. И докато там  няма да намерите живи котки (освен в дните за изложба на породисти писани), то в музея има мумифицирана котка на над хиляда години. (Ако ви се гледат мумии на котки, то в Британския музей в Лондон и в Египетския в Кайро вероятно ще ви е по-интересно).

6. Храм на „махащата котка“ в Готокуджи, Токио

Всички сме виждали онези малки бели котенца на входа на магазини и ресторанти (най-вече японски), които махат с лапичка и приветстват новодошлите клиенти. В Япония се смята, че тези котки носят късмет и просперитет. Според легендата, още в периода Едо един богат и уважаван мъж се разхождал, когато забелязал пред себе си храм. На входа му стояла котка, която сякаш му помахала и го подканила да влезе в храма. Не след дълго навън се извила буря. Мъжът бил много благодарен на котката, за това, че тя вероятно му е спасила живота. Той превърнал мясотото в семеен храм, който с времето се превърнал в Готокуджи. Хората започнали да носят малки „махащи“ котета в знак на благодарност, когато желанията им се изпълнели.

7. Площад „Ларго ди торе Аржентина“ в Рим, Италия

Изглежда не само България има проблем с бездомните котки. В Италия обаче се справят с този проблем със стил. Тук мъркащите любимци се разхождат на свобода сред древните останки на храмове и театъра на Помпей, в който се смята, че е убит Цезар. Туристите идват не само за да разглеждат исторически забалежителности, а най-вече за да погалят и поглезят бездомните писани. По-обичливите от тях (или тези с малки деца) може дори да се сдобият с нов домашен любимец.

8. Котешки остров в Ташироджима, Япония 

Това е раят за обичащите котки хора. Тук пухкавите създания са господари. Островът е населяван от едва стотина души, които изхранват няколкостотин опашатковци. Според местно поверие, храненето и грижата за котките носи богатство и късмет. Преди много векове тук се произвеждала коприна и за да я запазят от набезите на гризачите, хората довели котките. По-късно пък писаните „оплели в мрежите си“ местните рибари, които ги хранели с остатъци от риба, и постепенно се превърнали в техни най-добри приятели. Рибарите се научили да предвиждат времето и поведението на рибата в морето според действията на котките. В центъра на острова пък има котешки храм, който е построен, според легендата, след като местен рибар без да иска изпуска камък върху една котка и я убива. В знак на почит той погребва котето на това място и го обозначава. От само себе си се разбира, че тук кучета не се допускат. Както и хора, които не обичат котки.

9. Къща - музей на Хемингуей в Кий Уест, Флорида, САЩ

Ърнест Хемингуей е един от най-прочутите коткофили. Това личи както от произведенията му, така и от начина му на живот. В момента къщата му във Флорида е обитавана от около 50 косматковци с шест пръста на лапичките, наследници на любимия му котарак – красив бял полидактилен (шестопръст) мейн куун, подарък на писателя. Освен това, Хемингуей е обичал да кръщава любимците си на известни личности, а тази традиция е запазена и до днес.

10. Ермитажът в Санкт Петербург, Русия

Ролята на котката като най-добър приятел на човека винаги е била пренебрегвана или подценявана. Много често обаче хората прибягват именно до нежните писани, за да им вършат „мръсната работа“. Такъв е случаят и тук – с откриването му през 18-и век музеят е заселен с котки, чиято задача е да предпазят произведенията на изкуството от гризачи. И така, няколко века по-късно в подземията на Ермитажа още могат да се намерят над 70 мъркащи ловци, съвестно изпълняващи мисията на предците си. Те са толкова важни и ценени, че ежегодно в музея се чества Деня на ермитажната котка.

11. Котешки кабинет в Амстердам, Холандия 

Създаден в чест на оранжевия котарак Джон Пиерпонт Морган, идеята на музея е да покаже мястото на котката в човешката култура през вековете. За рождения си ден на всеки пет години котаракът получавал по един специален подарък – първо свой портрет, после бронзова статуетка, за която сам позирал, а накрая книжка с хумористични стихчета в негова чест. Освен това за него специално била издадена доларова банкнота, като на мястото на Джордж Вашингтон бил поставен портрет на Дж.П. Морган, а думите „Ние вярваме в Бог“ били заменени с „Ние не вярваме на никое куче“.

12. Котешки исторически музей в Синсинати, Охайо, САЩ 

Създаден от Асоциацията на любителите на котки през 2010 г., целта на този музей е да събере на едно място миналото и настоящето на котешкия вид. Тук можете да научите много за историята на вида, еволюцията през годините, превръщането на дивата котка в домашна и т.н. За децата има много и най-различни забавления, като в определени дни в музея има изложения и на истински котки. Тук се пази и „котешкият дом“, проектиран от известния американски архитект Франк Лойд Райт. Информация за посещение на музея тук.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!