За цветната феерия в Антигуа, безплатната пица в Кобан и изгубените паспорти във Флорес

След прекрасните мигове в Ел Салвадор, потеглихме рано сутринта за Гватемала. Този път автобусът беше меко казано смрадлив, защото вратата на тоалетната не се затваряше. А автобусите на „Тика” не спират никъде по пътя, така че се налага тази тоалетна да се ползва. След около 5 часа ароматерапия пристигнахме в столицата на Гватемала.

Ние там работа нямахме, така че се възползвахме от маршрутката на „Тика”, която срещу 10 долара щеше да ни закара до Антигуа. По едно време една дама от седалката пред нас се обърна и ни поздрави на руски. Казахме й, че сме от България и поговорихме малко на руски. Пита ни в кой хотел ще отседнем, ние нямахме представа и тя се опита да промотира някакъв, но на нас не ни хареса и си потърсихме нещо уютно при местни. Така попаднахме на една стая в задния двор на спретната сладкарница. Дворът беше затрупан със саксии с разцъфнали цветя. Собственичката Вероника ни даде ключ както от стаята, така и от сладкарницата, защото изходът минаваше през салона. С много усилия се въздържахме да не бомбардираме витрините, докато преминавахме покрай тях вечер.

А Антигуа е една шарена приказка. Колоритни къщи, калдъръмени улици, местни, облечени в традиционни носии, сергии с плодове и зеленчуци и... безброй туристи, с които ние бяхме отвикнали. Веднага попаднахме на централната пешеходна зона с арката с часовника и жълтата катедрала зад нея – емблемата на града.

На следващия ден срещнахме единствените българи през цялото ни пътуване. Надя живееше до езерото Атитлан вече 16 години, а майка й беше дошла на гости. Поговорихме малко, тя ни покани у тях, ние обаче Атитлан сме си го оставили за следващото ни пътуване до Гватемала, което ще комбинираме с Мексико.

На един от хълмовете над града се разкрива шеметна панорама към цяла Антигуа и вулканите Акатенанго и Фуего. Прекарахме там около час взирайки се в тази невероятна гледка.

На обяд седнахме в едно скрито заведение, което открихме, докато си купувахме вода. Влязохме в схлупено магазинче, а се оказа, че в задния двор има ресторант. Сервираха ни много вкусно пиле с цвекло и половинлитрови халби с портокалов сок.

По време на следобедната разходка из улиците редувахме топли палачинки с ягодово сладко и ментови листа и хрупкави кроасани с масло от пекарните, в които не спирахме да надничаме, мини сандвичи с пиле и зелена салата от усмихнатите лелки край катедралата и прясно изцедени сокове за долар от количките по тротоарите.

Вечерта седнахме в най-приятното кафене през цялата ни екскурзия – Boheme, което се намираше на една разкопана уличка и това беше основната причина туристите да не го налазят. Собствениците бяха французойка и испанец, които дойдоха да си поговорят с нас, като ни предложиха невероятно вкусен лимонов пай, който домакинята гарнира с домашно приготвено сладко от диви ягоди. Гурме ден откъдето и да го погледнеш!

На следващия ден имахме приключение със съседката, която се оказа шотландка. Сама си беше щракнала катинара на желязната врата и след това се бе усетила, че не е взела ключове. Чуваме ние някой да ругае, ама си нямаме представа защо. Оказва се, че дамата е в нашия двор, който има врата към нейната къща, но тя няма ключ от тази врата. Отключихме й сладкарницата, за да излезе през нея. След малко се връща с една ножовка и започва деликатно да реже дебелата верига на катинара. Тогава вече се притичваме на помощ и след около 30 минути яко стържене по веригата, която на всичко отгоре е високо, успяваме да я срежем. Но веригата е толкова дебела, че не може да мине през разреза, който сме направили. Изпратихме дамата за клещи от съседите и 45 минути след началото на операцията, дамата успя да влезе в покоите си.

А ние излязохме на улицата, където започваше празничната процесия. По време на постите преди Великден всяка неделя по улиците на Антигуа преминава шествие със стотици участници. Местните сътворяват красиви килими от цветя и клонки по улиците, през които минават участниците.

След четири приказни дни в Антигуа, взехме туристическата маршрутка към следващата ни спирка – Кобан. Пътят минаваше през Гватемала сити, където загубихме повече от час в задръствания и много натоварен трафик.

Кобан беше просто спирка по пътя към Флорес. В града нямаше никакви забележителности, но в такива градчета пък най-добре виждаш ежедневието на местните.

Пристигнахме пред хотел Casa D’Acuña, който си бяхме избрали от гайда и се оказа, че той вече не съществува. Мръднахме няколко метра по улицата и се озовахме пред друг хотел - El Portal. Двойната стая беше 15 долара, единственото неудобство беше, че нямаше прозорци, ама щяхме да го преживеем за една вечер.

За обяд отидохме в една пицария, където се оказа, че ако си поръчаш пица получаваш втора безплатно. Взехме си по една среден размер и донесоха едни огромни летящи чинии от по 8 парчета. Изядохме по 2 и останалите 12 ни ги опаковаха за вкъщи.

На централния площад разни тийнейджъри се упражняваха в брейк движения. Ангел искаше да ги снима, ама аз му се скарах да не го прави без да им е дал някакви пари. При което той ме погледна странно и каза: „Да виждаш някой да иска пари?” И наистина момчетата всъщност си танцуваха за кеф, нямаха нито шапка за пари, нито пък искаха от някого, а всъщност и никой друг освен нас не им обръщаше внимание.

Искахме да намерим сладкарница „Фантазия”, която беше горещо препоръчана в гайда ни. След дълго издирване се натъкнахме на адреса, на който трябваше да е тя, но се оказа, че там има туристически център. Момчето ни помоли да се отбележим откъде сме, констатира, че сме първите българи, които стъпват в града и ни упъти към сладкарницата, която преди е била в двора на туристическия център, но вече е на друго място.

„Фантазия” се оказа много приятно място с гледка към фитнес салон, в който десетки местни се кълчеха в зумба движения. Предложиха ни вкусни гофрети и солидни чаши фреш от ананас. Успяхме дори да снимаме едно колибри, което пърхаше по окачените саксии на сладкарницата.

На следващия ден пътувахме до Флорес. Неприятна изненада беше, че в туристическата маршрутка бяха взели всички останали преди нас и когато спря пред нашия хотел, бяха останали две адски неудобни места на помощните столчета, но нямаше какво да се прави, щяхме да изтърпим.Всъщност разликата между туристическата маршрутка и обикновената е, че първата не спира да събира хора по пътя и е 10 пъти по-скъпа.

След около 6 часа пристигнахме във Флорес, където е много приятно и много туристическо. След обиколка из криволичещите улици си намерихме едно приятно хостелче Les Estudiantes, където ни взеха по 20 долара за нощувка. От хостела организираха всякакви екскурзии, затова се записахме в групата за Тикал на следващия ден срещу 12 долара. Това е таксата за транспорта дотам, без самия входен билет.

Вечерта прекарахме на брега на езерото, дояждайки пицата от Кобан, която бяхме съхранили.

На сутринта станахме рано и преди да дойдат да ни вземат за Тикал отидохме до едно приятно кафе на брега на езерото – „Доня Гоя”, единственото отворено в 7 сутринта, където предлагаха комбо меню кафе и сок с пържени филийки. Донесоха кафето и сока и като зачакахме тези филийки - половин час! Накрая ни ги опаковаха за навън, защото рискувахме да изпуснем маршрутката.

Тикал е на час и половина от Флорес. Входът е 150 кецала. Добре, че си бяхме платили закуската с карта, тъй като се оказа, че не приемат нито долари, нито карти. Най-старите храмове в древния град датират от IV в. пр. Хр. Според учените това е най-добре изследваният от градовете на маите, открити са останки от много от техните владетели и има запазени голямо количество артефакти.

Името Тик’ал на езика на маите означава „място, където могат да се чуят гласовете на боговете“. Имахме си карта с маршрутите в комплекса и в следващите пет часа се изгубихме из храмове, вековни дървета и подскачащи по клоните маймуни.

Като се прибрахме във Флорес, побързахме да си намерим билети за автобуса до Белиз на следващата сутрин в 5 сутринта. Оказа се, че това е единственият автобус, всички останали трансфери до съседната държава бяха с туристически маршрутки, които ние вече не искахме да ползваме. Билетите до Белиз Сити струваха 20 долара.

Вечерта както си обикаляхме по улиците на Флорес, се натъкнахме на майка и дъщеря, които бяха отворили вратите на къщата си и посрещаха хората в къщата си, където предлагаха тортии с всевъзможни вкуснотийки, които самите те си бяха приготвили. Успяхме да си поговорим малко, бабата ни обясни, че сама разточвала корите за тортиите. Пуснаха ни и приятна латино музика, доста по-различна от тази, която бяхме свикнали да слушаме по маршрутките. Чувствахме се като у дома си на голямата холна маса, хапвайки си царевични тортийки със зеленчуци и отпивайки от ананасовия сок. Накрая с радост платихме най-разумно похарчените 90 кецала във Флорес.

Като се прибрахме в хостела, ни очакваше голяма изненада. Момчето от рецепцията извади една кожена кесийка и на нас ни се подкосиха краката. Това беше кесийката с нашите паспорти, които незнайно как се бяха озовали на рецепцията. Оказа се, че са изпаднали от джоба ми в маршрутката, с която се прибрахме от Тикал. Докато почиствал, шофьорът ги открил и обиколил хотелите, от които е взел хората за сутрешната екскурзия. Късметът беше с нас! Както и добрите хора, сред които преживявахме вече месец.

Очакваше ни Белиз, където испанският език отстъпва място на английския, и вече ще плуваме в свои води. Но само ние си мислим така...

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ ЗА ГВАТЕМАЛА:

- Във Флорес има само един банкомат, така че се снабдете с пари предварително.

- Входът на Тикал се плаща само в кецали – 150, не приемат нито долари, нито пък имат устройство за кредитни карти.

- Когато сте в Тикал, пообиколете страничните храмове преди обяд и след това отидете на Главния площад и двата основни храма. Туристическите групи обикновено пристигат между 9 и 10 ч., след което тълпи възрастни хора се изсипват на Главния площад. Следобед пространството е празно и може спокойно да се насладите на гледката.

- Не пропускайте да се изкачите по стълбите на четвъртия храм, откъдето ще видите върховете на всички останали.

- Когато сте в Антигуа, опитайте хрупкавите сандвичи и вкусния лимонов пай в Boheme (информация тук)

*

Следете цялото пътешествие 35 дни с раница из Централна Америка.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!