Три дни в Загреб (част 1)

  • Три дни в Загреб (част 1)
    Три дни в Загреб (част 1)

Пътуване до Хърватия от много време беше един от най-плануваните трипове от балканските ми дестинации до този момент. Дълго обмисляното посещение на хърватската столица Загреб, както обикновено, не доведе до нищо съществено и, отново както обикновено, само и единствено съдбата ме сдоби с двупосочен автобусен билет дотам, благодарение на “Антология на съвременни български писатели на хърватски език , издадена на хърватски от Загребския университет.

Тогава нямаше откъде да зная, че първи превод на мой разказ на чужд език, първо литературно пътуване и първи път в Загреб ще ме оставят в приятно объркване за всичките три дни от престоя ми там. Объркване, защото Загреб не е нито най-огромният, нито най-красивият град, който съм виждал, но самодостатъчният му дух е навсякъде около теб, докато се спускаш между заведениято по улица „Илица“

"Пътуването с автобус до столицата на Хърватия е кошмар, който си заслужава, но който телата ви няма да простят. Автобусът, който ни откарва в четвъртък вечерта, кара своя последен курс и му личи. С този автобус сме призвани да преминем през стена от дъжд, в окото на буря, което гледа над магистралата и ни замеря с градушка. В същия автобус десетина българина висим по границите, където сръбските митничари очевидно са много жадни и гладни, защото шофьорите ни им дават по нещо, преди да продължим, докато самите те правят контрабанда на цигари. Просле идва нощта, в която няма сън, защото в онези седалки няма спане, дори да си йога-нинджа - просто са неудобни, твърди и малки. Това е единствената линия към Загреб и Любляна, а пътуването е все едно отиваме до Бангладеш."

34672

След неспането в автобуса и лягане след 3 сутринта, следва разходка в неприятно време. Небето плаче за починалия в същия ден Би Би Кинг, а разходката между дъждовните капки в петъчен Загреб има какво да предложи. Центърът е в доминиращ австрийски стил със съвсем леки италиански елементи, като храмовете издигат кръстове към небето, разнообразни фигури и мотиви са изваяни по сводовете на сградите, а паметниците на крале, откриватели и интелектуалци наблюдават отвисоко своите хора в 21-и век. Загреб има много забележителности като Катедралата и църквата „Свети Марк“ или площадите с войнствената статуя на бан Йелачич, или монументът на замисления епископ Йосип Щройсмайер, който още преди векове е направил повече за българската култура в Хърватия от всички български правителства, взети накуп.

Странно е да застанеш точно там - под човека, който е помогнал за издаване на песните на братя Миладинови на хърватски и въобще е легитимирал нашата култура в страната. А ние сме под него – неколцина писатели и приятели, които са носители на същата култура, но през 2015 г. Които, всъщност, нямаше да бъдем там през 21-и век, ако Щросмайер не беше създал Загребския университет през 1874 г. Академичната връзка между София и Загреб е скрепена още преди век, благодарение на личността на Стйепан Юринич (1855 - 1947), който е единственият чужденец- ректор на Софийския университет (1911-1912 г.). 

34671

В центъра на хърватската столица поне на пръв поглед балканският темперамент изглежда скрит зад австрийска сдържаност. Хърватите са високи хора, сред които тъмните балкански субекти липсват. В следващия момент можеш да си отдъхнеш като Нане, когато видиш, че там също се пресича на червено, а местните се напиват и крещят по улиците нощно време. Балканското упорство на хората от региона го има и в жените, и в мъжете, а хърватите имат вид на самоуверени хора. Поне легендата гласи, че войната между хърватите и сърбите започва със самоуверен ход - коляното на футболиста Звонимир Бобан в главата на полицай при време на сбиване на терена по време на срещата Динамо (Загреб) – Цървена звезда, също през май, но през 1990 г.

Хърватите могат да не се обичат и помежду си, и дивата омраза между Загреб и Сплит не се вихри само по футболните трибуни - просто в ритъма на Балканите повечето жители на всеки един от двата града считат другите за тотални селяни. Всичко, далече от морето на Сплит е провинция, а всички, които не питат „какво“ със загребското „кай“ са достойни за псуване.

34673

"Цялото ни пребиваване в Загреб е организирано от клуба на студентите по южна славистика "А-302" от катедрата по българистика към Загребския университет и е планирано толкова добре, че хаотичните ни български душевности остават смутени. В София трудно се събирате по план и навреме дори за да пиете бира, а какво остава за проект за издаване на поезия и проза на чужд език, подпомогнат от Министерство на културата?

Да се свържете с представителите, да организирате пътуването и спането им и да се занимавате с тях в продължение на три пълни дни изглежда твърде много. Фактът, че тези хора са вложили целия този труд да ни преведат текстовете и да бъдат с нас през цялото време, е точно това, от което имат нужда едни талантливи хора, които са свикнали да правят четения и да продават книгите си, както и където намерят. Партизанският характер на правене и разпространение на литература в България беше възнаграден от отношението на хърватските домакини от Загребския университет, начело с Ана, Николина и Антония."

34670

Пак по въпроса за самочувствието, Хърватия е една от малкото държави, в които съм бил на Балканите, където дори сервитьорите нямат желание да знаят откъде си, въпреки че очевидно говориш на сходен език. В същото време повечето от тях говорят доста разбираем английски, дори когато изглеждат, сякаш се мъчат да го правят. Убедената им крачка в страни от региона и към Европа изглежда нормална за една държава, която никога не е късала връзките си със Запада. Хърватите познават градивната култура, защото Австро-Унгарската империя, в чиито предели са били, е неин носител. Наблюдавайки всичките колоездачи, които безгрижно карат по велосипедни алеи в центъра на Загреб, осъзнавам, че това има значение

От австрийците има следи из целия Загреб, архитектурата им свърза концептуално още центровете на градове като Будапеща, Прага и в по-малка степен София с внушително майсторство на една голяма и силно религиозна цивилизация. Може би затова църквата в Хърватска е дори по-голяма фирма от тази в България, а за нейно щастие най-големите атракции са именно религиозните сгради. Камбаните им бият в невъзможни часове на денонощието и можеш да спиш в центъра на Загреб, само ако си свиквал с техния звън в продължение на десетилетия...

"Пореден пример за това, че всеки иска, каквото няма. Нашите преводачи и домакини са идвали в България за по няколко месеца и са били доста доволни от нещата, които са видели. Но не толкова от столицата София, колкото от старата столица Велико Търново, както и Пловдив. Въпреки че София е по-многолюдна и трескава от Загреб, другите български градове са се харесали на хърватските студенти повече. Като цяло, България е впечатлила някои от тях с нещо, за което ние тук не си даваме сметка. Българският начин на живот, известен като „айляк“, би допаднал на всеки нормален човек. Ако човекът не живее в България за постоянно, айлякът наистина няма негативни ефекти."

34669

Несъмнено кръпките в икономиката на Хърватия си личат, особено когато излезеш извън главните улици, когато иззад ъглите изникват почернели от прах и дим архитектурни съкровища, с неподдържани стени и прашни прозорци, а в далечината над тях стърчат панелки, за да напомнят, че и там е имало комунизъм. Въпреки него обаче, хърватите, все пак са имали по-силен старт от нас на два пъти - първо, защото са били в рамките ва Австро-Унгарската империя и второ, защото са били в Югославия на хърватина Тито.

Всъщност, темата за Югославия и нейният разпад неочаквано се появи на улицата под формата на маршируващ отряд от войници в старовремски мундири и пушки в ръце, водени от трима конници, също в униформи. Протестът на ветераните от войната против обсъжданото намаляване на привилегиите им без съмнение става част от снимките на туристите в Загреб през май 2015 г. и е знак, че тази част от историята не е затворена...

Прочетете и втората част на "Три дни в Загреб".