Десетина българи се оказаха в хърватската столица Загреб в средата на май 2015 г. по случай издаването на “Антология на съвременни български писатели на хърватски език" от Загребския университет. След първата част на възкраткия пътепис по случилото се в балканския град, следва втората:
Част 2
Протестиращите ветерани със сигурност са били снимани поне един милион пъти от азиатските туристи, с които е пълен целият град. Те изникват на групи буквално отвсякъде и заснемат всяка статуя, кацнала на козирката на някоя църква и всеки паметник, изяждайки ги всички с фотоапаратите и телефоните си. Туристите със сигурност не знаят какво снимат, защото хърватите не слагат обяснителни надписи на английски на забележителностите си, което, познавайки тази държава, не е от невнимание. При нас се случват неща от невнимание, хърватите просто така искат.
Другите, които се движат на тълпи в Загреб, са младите хора. Никъде, от местата, където съм бил, не съм виждал такава концентрация на млади хора между 14- и 18-годишна възраст. Хлапетата щъкат из целия град, а възрастните хора изглеждат сравнително малко на техния фон (трогателна е гледката как един дядо играе на тетрис на тъчскрийн на улицата). Вероятно младите хора са носители на този тласък на изкуствата, който може да се види в Загреб в наши дни.
Навсякъде има музиканти, хора с калъфи на гръб и музикални изпълнения от всякакъв тип - от ученически концерт в една от градските градини до хърватска естрада, която звучи ужасно колкото българската, само че на хърватски, което те спасява поне от текста. Въпреки това, като цяло юго-сцената е останала като наследство, на което в момента се гради една жива и ритаща музикална култура.
"Загребският университет, също като Загреб, не е толкова голям, колкото е добре устроен. В него се провежда лекцията за важността на литературния контекст от водещият делегацията ни Светлозар Желев. Лекцията е открита от преподавателя в катедрата по българистика в университета Ана Васунг, а нейните преводачи четат нашите разкази на хърватски и правят думите ни да звучат толкова приятно странно на чужд език, докато в същото време съдържат същата емоция като на български.
В него е изложбата на картини по разказите ни, която е дело на Мариана Кресич, автор и на корицата на антологията. Всяка една от историите ни е била преразказана, допълнена и обогатена от майсторството на момичето от Дубровник, а добавянето на визуалност към творчеството ни вероятно едно от най-ценните неща, които ни се случиха в Загреб. Накрая Мариана ни подари рисунките."
Едно от най-отличителните характеристиките на държавите на Балканите са порциите. Във всяка балканска държава, с изключение на България, човек може да вечеря и да закусва един и същи хамбургер и докато дъвче огромните хапки да си мисли за това как храната е едно поредното нещо в България, за което даваме луди пари.
В Загреб няма как да останат гладни - има многобройни пекарни, в рестораните порциите са големи и вкусни, същата работа е и фаст фуудът на улицата. Разликата е само, че дюнерите им не се правят в питки, а в хлебчета. За консумацията на напитки там трябва да знаете две неща: кафето е ужасно силно, а бирата е навсякъде и е евтина, но за сметка на това е наистина отлична.
И, въпреки всичко това, заведенията за фаст фууд, както и местата за алкохол/цигари, изобщо не преобладават из града, както в София, което до голяма степен говори за приоритетите на хората. В Хърватска балканската дивотия я има, но изглежда по-култивирана или поне зачитаща елементарни законови рамки. Полицията там често прави проблеми нощно време за пиене на обществени места, тоалетните в парка зад Катедралата не се заплащат, колите спират на пешеходни пътеки и хърватите поне през деня изглеждат като да го дават по-спокойно.
"Четенето на откъси от антологията, организирано в клуб „Спанк“ близо до новата библиотека, протича на хърватски от преводачите и на български от нас, а след това на сцената на клуба се качват техни приятели от рокендрол бенд. Почерпката отвън с ракията на Ивана и настроението вътре допадат еднакво на общата атмосфера на българо-хърватска дружба. Плановете за продължаване в същия дух из града са осуетени донякъде от това, че сме много изморени от три дни ходене из града, а донякъде и от това, че трудно се събираме, организираме и изчакваме, за да стигнем до центъра в някакво нормално време. От друга страна, стои вечният писателски проблем с парите, понеже местният стандарт на живот ни е изпил и изял финансите. Въпреки това, вечното писателско решение за пиене на бири на външните маси на заведение е на разположение и последната група от нас посреща синьото утро в центъра на Загреб."
Прибирането към България в същия раздрънкан автобус е депресиращо, защото вътре пак не можеш да спиш, можеш само да припаднеш от умора. Връщането през Сърбия към България е едно леко завръщане по-скоро към реалност, отколкото непременно към място. Реалност, в която висиш най-много на собствената си граница, а табелите за крайпътни заведения са направени на гърба на старата врата от мазата.
Реалност, в която всеки се държи все едно си виновен за боклука и мизерията наоколо, докато ти иска пари за всичко, а услугите му са под нулата. Едно дране в евро на сръбска бензиностанция и после още веднъж за ползване на разнебитена тоалетна само обяснява защо в източната част на полустрова нямаме повече пари. Просто хората в нашите държави разбират това да правят бизнес като да рекетират хора, които нямат никакъв избор.
Както всеки път, връщането в България е изключителен пример за това как може да искаш да се върнеш там по едни причини, но да не искаш да се върнеш по други причини, докато все пак се връщаш.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
