Ако не сте за запознали с Етта и Райнхард – пътешествениците, които обикалят света с големи раници и младежки ентусиазъм, можете да го направите тук.

Това е продължението на тяхното пътешествие.

От Банкок до Камбоджа пътуваме около 8 часа с мини бус. След като плащаме по 30 долара на човек за виза, преминаваме граничния пост пеша. Почти веднага разбираме, че Камбоджа е страната на единия долар. Тук всяка дреболия – освежителна напитка, кафе, чипс, цигари, плодове – струва 1 долар. Никой не иска да приема камбоджанския риал и всичко се върти около долара. 

В Камбоджа се прехвърляме в претъпкан ван и след 4-часово друсане пристигаме в Сием Риеп. Градът е изключително модерен, сякаш не е част от тази страна. В близост до него се намира древният храмов комплекс Ангкор Ват, така че нужните на туристите от цял свят могат да бъдат задоволени.

Наемаме си водач, който за 15 долара ни развежда из всички храмове в Ангкор Ват. Някои от тях са още действащи и навсякъде срещаме монаси, облечени в традиционни оранжеви одежди и пазещи се от слънцето с чадъри. Разглеждаме в продължение на три дни, които се оказват твърде недостатъчни. Обещаваме си, че ще се върнем пак.

Вече е време да стегнем раниците си и да потеглим към Пном Пен. Отново пътуваме в претъпкан и раздрънкан мини бус. През мръсните прозорци наблюдаваме живота по оризовите полета. Постройките, селищата всичко е едно и също. Време за жътва е и пред всяка къща се виждат планини от ориз. Хората го пълнят в сини найлонови чували и го товарят на ремаркета, които да закарат продукцията до оризовите борси.

Пном Пен ни посреща с проливен дъжд. Отново се пазарим за цената, за която шофьорът да ни закара до хотела. Въпреки че хаосът по пътищата е пълен, не ставаме свидетели на нито една катастрофа. 

Много искахме да посетим остров Ко Ронг – подходящ за всички любители на джунглата. Там няма улици, само отъпкани пътеки. Но пък водата е осеяна с много заведения, препълнени от туристи. Приемаме предизвикателството да нощуваме в палатка, построена на дърво на 4 метра височина. 

На острова разбираме какво е истински мусон. Никога не сме предполагали, че ще го преживеем наистина. В продължение на два дни небето сякаш излива всичкото си недоволство върху нас. Приемаме това за знак, че сме се застояли прекалено много. Така че нарамваме раниците и продължаваме нашето пътешествие с малко багаж, но с голям ентусиазъм! 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!