Продължава пътешествието на Пламена и Антон – двойката, която пътува из Южна Америка и не се плаши от приключения.
За карибските плажове – разказ от първо лице за последните им маршрути:
Kарибските плажове бяха нещото, което така неуморимо ни издърпваше от планините. Ето защо решихме да се впуснем и да откриваме плажове, за да им се наситим. Тъкмо така непланувано се озовахме се в малкото карибско градче Паломино в Колумбия, което трудно можеше да се оплаче от липса на туристи и хипита.
Ние също не можехме да се оплачем от местата за къмпинг – те бяха много и всички, разбира се, на различни цени. След малко лутане насам-натам най-накрая се настанихме при Дон Симон, който перфектно откликна на нуждите ни – място с покрив така важно поради пороите, които се изсипват всяка вечер, и кухня, с която да радваме гладните си стомаси. Запътихме се към плажа леко песимистично настроени, но бързо бяхме опровергани. Оставихме български следи на горещия пясък, хвърлихме по един поглед наляво-надясно и на лицата ни се изписа доволна усмивка. Дълга плажна ивица с чист, хубав пясък, която вместо звездни хотели и барчета предлага единствено кокосови дървета и кокоси.
Казахме си, че тези последни седмици от нашето приключение ще я караме по-полека и ще използваме по-често хамаците, които през по-голямата част от нашето пътуване скучаеха в раниците, а ние не искаме да им е скучно.
След няколко горещи и дъждовни дни се запътихме към място далеч по на север – Кабо де ла Вела. След нормалното като сутрешно кафе спазаряване на цената на билета най-после поехме към желаната дестинация. Пътят беше в окаяно състояние или по-точно казано - път не съществуваше, всичко, което виждахме, бяха огромни локви, в които джипката без страх влизаше и като по чудо излизаше. Лъкатушкахме 2 часа и половина, през които по-голямата част от мислите ни бяха заети с въпроси от рода на „дали ще минем този път“, „сигурно ще влезе вода през вратите“, „няма начин да не закъсаме“. На шофьора определено не му липсваше самочувствие и с лекота заобикаляше многото дървета по пътя с лек дрифт. Бях сигурен, че от него ще излезе добър рали състезател, но му го спестих, предвид оставащите километри до Кабо. Последната част от пътя премина в плаж и така се добрахме до финалната дестинация.
В момента, в който аз, Пламена и останалите грингоси слязохме от джипката местните ни задърпаха багажа и тръгнаха да ни настаняват в къщите си без дори да са ни попитали. Ние не се дадохме толкова лесно и след бърз оглед на нещата напуснахме къщата на така скромните собственици, които първо искаха да си готвим на дърва и второ, за да ползваме кухнята с газ, искаха 10 000 песос на ден, което е непростимо. Не че има нещо лошо да се готви на дърва, напротив даже ни харесва, но с дъждовете, които се изсипват всеки ден, задачата беше почти невъзможна. След 5 минути търсене намерихме перфектното място за нас с жена собственичка, която определихме като супер разбрана. За нея работиха няколко момчета, които винаги бяха със слушалки в ушите, пееха и ни говориха на местния език – уаяку, ние разбира се им говорихме на български и така може да си представите докъде я докарахме.
Малкото рибарско селце, предимно обитавано от местните уаяку, за нас беше като края на света. Най-бедните живееха в колиби, чийто покрив служеше за защита от слънцето, но не и от дъжда. Легла не съществуват, защото се спи предимно на хамак. Жените се занимават с изработка на красиви гривни и чанти, мъжете - с риболов, а други обикалят из плажовете с хладилна чанта в ръка и продават безалкохолни напитки и бира на жадните, изгорели от слънцето туристи. По-заможните селяни развиват бизнес с къщи за гости или ресторанти и дотам се простира всичко. Ток няма, нито течаща вода. Сладката вода се събира с големи танкери от дъжда. Някои къщи за гости се възползват от услугите на водоноска, когато има много туристи и водата не достига.
Така прекарахме 3 дни „на края на света“ в пълно спокойствие и тишина. Разбира се, главната причина да посетим това затънтено, забравено от всички хора място бе слухът за страхотни плажове, който веднага беше потвърден от нас самите. Кабо де ла Вела е пустинно селище със страхотно високи температури през деня и плажовете, които се намират в близост до селото, си бяха истински мираж, оазис.
Насладихме се на плажовете и пред нас се откриха две възможности – да си тръгнем от Карибско море или да продължим в търсене на още красиви плажове, които според картата и интернет не съществуваха поне в близост до нас. Разбира се, че избрахме втората възможност. Набелязохме си място, с което искахме да се простим с плажовете и се запътихме натам. Озовахме се в Майапо малко рибарско селце с огромна плажна ивица и странни, мълчаливи погледи. Туристи нямаше, което предложи една удобна възможност да се полюбуваме за последно на плажовете.
Лежане на хамаците под сламен покрив на плажа, безцелни разходки, търсене на риба от местните рибари - така изминаха нашите последни два карибски дни. За съжаление, третата задача се оказа невъзможна – два дена пречаквахме рибарските лодки с надежда за риба. Уви, така и мисията ни не се изпълни. Всички лодки се връщаха на брега препълнени с огромни скариди и нищо повече. Килограмът на големите морски обитатели струваше 10 лв., от което истински се изкушихме, но липсата на хладилник и размерът на животните ни спря.
След втората нощувка дойде време да тръгваме на юг и да си вземем чао с морето, но вместо с готови раници се събудихме в локва – никак не освежаващо начало на денят. Покривът над палатката не ни помогна особено, цялата вода от изсипалият се през нощта дъжд се събираше точно там където бе палатката ни. По-късно, като се оплакахме на момчето, което подържаше мястото, разбрахме, че там винаги се събирала вода – интересно защо ни го беше спестил? Всичките ни неща бяха подгизнали, но благодарение на шалтетата ние спахме на сухо.
Тази неочаквана „изненада“ ни забави, но ето че след час бяхме натъпкали всичко в раниците си и поехме на юг – финалната права преди да се завърнем в бащината къща!
*
Следете блога на Пламена и Антон с колоритното название Travelproof without Roof, за да узнаете къде точно се намират в момента и какви ги вършат.
Вижте още снимки от пътуването из карибските плажове:
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
