Абъристуит (или както го наричат съкратено местните – Абър) е малко чаровно градче в Северозападен Уелс с много хълмове, красив плаж и със спиращи дъха морски залези.

За него и за местата, които определено си заслужават разходката до там, подробно ще ни разкаже Неделина Тагарева – българка, която от 3 години е студентка в града.

Първото място, на което ще ви заведа във Абъристуит, е... на плажа. Въпреки че не е най-слънчевото плажно пространство, ивицата на Абър е очарователна с безкрайното Ирландско море и красивите цветни къщички, накацали по крайбрежието.

Ако времето е слънчево, задължително трябва да се изкачите по Конститушън Хил (ConstitutionHill). Може да хванете туристическото влакче за 1 паунд или да си направите кратка разходка по стръмния хълм, наслаждавайки се на гледката.

Ако пък вали (което е по-вероятно), отбийте се вляво от плажа и неусетно ще се озовете до Замъка Абъристуит (AberystwythCastle), от който за жалост са останали само няколко разрушени кули и крепостни стени.

Този замък е бил важна точка по време на Уелските войни и e ползван за крепост от Оуайн Глиндур (уелски крал, който никога не бил заловен или убит и уелсците вярват, че той е в дълбок сън и който го намери и го събуди, има право да си пожелае нещо и то ще се сбъдне начаса).

Когато имам малко спокойствие... се разхождам из плажа или из малките горски пътечки по хълмовете, които заобикалят градчето. Привечер към 18 часа над морето излизат огромни ята от скорци и образуват невероятни форми в небето. Много е успокояващо да ги наблюдаваш.

В Уелс непременно се снимайте... на фона на някой от невероятните морски залези. Ако сте от Абър, учите или сте просто на посещение, няма как да нямате поне една снимка на морски залез.

Ако трябва да опитате само едно местно ястие, трябва да е... фиш енд чипс (fish and chips – панирана риба и пържени картофки). В слънчев ден е просто невъзможно да се разхождате по плажната ивица и да не си купите една порция, опитвайки се да я скриете от нахалните чайки.

Когато искам да избягам от тълпите... се качвам на едно любимо хълмче, успоредно на Конститушън Хил, и посядам на любима пейка. Гледам ту към морския хоризонт, ту към градчето. Много спокойно и красиво място.

Жителите на Абъристуит никога не биха... си стояли вкъщи в слънчев ден. Когато е мрачно и/или вали, улиците са почти празни, но изгрее ли дори малко слънце, виждаш хора навсякъде – по хълмчетата, на плажа, около кея. С кучета, с деца, с приятели, с половинката... Човешко нашествие! Хора навсякъде!

Можете да познаете, че някой е от Абъристуит... по това, че се изкачва по хълмовете, без да се задъхва (което си е голямо постижение – аз за три години още не мога да се изкача до университета си, ако не си направя почивка). Именно заради хълмовете, а и защото влаковете и автобусите от и към града са нарядко, всички местни са с автомобили. Често се виждат и хора на възраст, които управляват доста лъскави и луксозни коли.

Малко хора знаят, че... по време на Втората световна война кралските бижута и други британски съкровища – оригиналните свитъци на Шекспир, ръкописите на Бейкън, Милтън и Спенсър и Великата харта на свободите са били скрити именно в Абъристуит. Градът не е приеман за военностратегически, смятан е за безопасно (и скришно) място. Тунелът, в който са били пазени ценностите, е все още там, точно срещу входа на гробищата. До ден-днешен Абър е един от най-безопасните градове във Великобритания.

Друг интересен факт, който не много хора знаят, е, че Абър е градът с най-високо съотношение на книги към жители – 6 милиона книги, побрани (някак) в Националната библиотека на Уелс, срещу скромните 20 000 жители на града.

И още – последната парна жп линия във Великобритания са 12-е мили от Абъристуит до местността Дяволският мост (Devil’s Bridge). Едно невероятно преживяване и възможност да се насладите на долината Рейдоу (Rheidol Valley). 

През пролетта трябва... да се разходите из горичките около града. Тогава цъфват камбанките (bluebells) и гората е просто магическа.

През лятото трябва... трябва, трябва, трябва да си направите барбекю на плажа! Просто е задължително! Не е нужно да имате барбекю – във всеки магазин можете да откриете барбекю за еднократна употреба на цена 3 паунда. Купувате 4 бургера, няколко хлебчета и каквото още ви скимне и прекарвате целия ден на плажа! Ако искате, може и да посърфирате.

През есента трябва... бих казала: стойте си вкъщи, защото тогава много, ама много вали. Това е идеалното време да попътувате малко на юг; да видите Кардиф или Суонзи, пък защо да не се поразходите из Англия, Шотландия или Ирландия.

През зимата трябва... да отидете да карате ски в близката местност Сноудония (Snowdonia). Това е и единственото място, на което ще видите сняг, защото до Абър не прехвърчат повече от дузина снежинки в рамките на сезона. Сноудония също е много красива през лятото и пролетта.

Най-добрата еднодневна екскурзия от Абъристуит е... или до Сноудония, или до Дяволския мост. Дяволският мост има интересна история. Намира се над много дълбока клисура, до която дълго време никой не е дръзвал да припари. Легендите твърдят, че самият Дявол го е построил. Историята е следната: Един ден местна жена си изгубила овцата. Огледала се наоколо и я видяла от другата страна на клисурата, но нямало как да премине. Тогава пред нея се появил Дяволът и и казал: „Аз ще построя мост за теб над тази клисура и утре, когато дойдеш, той ще е готов. Но първата душа, която мине по моста, ще е моя.” На другия ден действително здрав каменен мост се бил издигал над клисурата. Жената обаче била хитра! Пуснала кучето си да върви по моста пред нея. Дяволът толкова се ядосал, че е получил кучешка душа вместо очакваната човешка, че никога повече не се е върнал по тези земи.

Само в Уелс може да се случи... да отиваш където и да било и да трябва да минаваш покрай поляни с овце, крави и конеферми. Тук хората са заклети овцевъдци.

И още един бонус към овцете: докато си се забързал нанякъде сутрин, често има толкова гъста мъгла, че да не можеш да видиш дори носа си, а едва 40 минути по-късно да се потиш под жарко слънце.

Препоръчай място за кафе и сладкиш... любими са ми Sophie’s, което е на главната; в една отбивка надясно към плажа пък ще намерите CoffeeNo.1, в което правят най-хубавото кафе; ако пък искам на по-ниска цена да си похапна нещо с кафенцето, отивам в ElGringo, което е кафене, комбиниращо полска и испанска кухня.

Препоръчай място за бира... тъй като Абър е студентско градче, барчета и пъбове – колкото си искаш! За по бира с моите приятели обикновенно ходим в Scholars, където най-редовно дават някой мач; в In nonthe Pier, което е построено върху кей (леко с подскачането!); ако пък искаме жива музика – времето е петък вечер, мястото – Rummers.

5 места, за които не съм чувал преди да дойда в града... аз лично не знаех нито за Замъка Абъристуит (Aberystwyth Castle), нито, че именно тук се намира Националната библиотека на Уелс (Wales National Library) или за Конститушън Хил (Constitution Hill), но ето някои по-интересни места:

1. Камера Обскура (Camera Obscura) – тъмна стая, в която могат да се наблюдават оптични изображения на реални обекти на върха на Конститушън Хил – можете да наблюдавате над 1000 мили земя и морска повърхност!

2. Хълмът Пен Динас (Pen Dinas Hill) и монументът Уелингтон (Wellington Monument) – южно от Абър се вижда 120-метровият хълм Пен Динас (превод от уелски: „главата на цитаделата”), който в миналото се е използвал като наблюдателница, а сега там се издига Уелингтон в памет на Херцога на Уелингтон. Също така е идеално за тренировки с колело. След уморителното изкачване сте възнаградени с невероятна гледка.

3. Националният парк Пенглайс (Parc Penglais) – намира се на хълма зад Конститушън Хил, обхожда 27 акра и е единственият „Човекът и биосферата” резерват в Уелс, защитен от ЮНЕСКО.

4. Долината Рейдол (Rheidol Valley) и тясната парна жп линия, водеща до Дяволският мост.

5. Поверието, че рампата в края на крайбрежната улица има лечителни способности и ако я ритнеш, ще се излекуваш от болеста, която те мъчи.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!