Едно полско момиче, което е оставило сърцето си в България

Запознайте се с Александра Маршалек от Полша. Освен че завършва магистратура по балканска филология в Полша, говори перфектен български, пропътувала е повече километри из България от много българи и споделя красотата й във фейсбук страницата си Polish girl in Bulgaria (Едно полско момиче в България, можете да я следите тук.).

Свързахме се с Александра, за да ни разкаже как изглежда България през нейния поглед.

- Кога и как за първи път се срещна с България?

- Когато започнах да уча балканска филология, за България знаех много малко. Учих сръбски и български, но като цяло повече се концентрирах на сръбския, защото е много близък до хърватския, а аз много пъти съм ходила там, пък и родителите ми бяха влюбени в Хърватия. Аз работя като аниматор и един ден реших да отида на кастинг до ТУИ Полша. Исках (днес не знам защо) да ме изпратят на работа в Гърция. Но когато видяха, че уча български, изпратиха ме в хотел в Царево. Не знаеха, че така ще променят целия ми живот. От първите дни бях много приятно впечатлена от България. В почивните дни обикалях Черноморието, бях на екскурзия в Малко Търново. Харесваше ми всичко... Прекрасният Созопол, скалите в Царево и Синеморец, българският фолклор, който видях в Малко Търново. Но не мога да не спомена и фирмата за анимация BVS, с която работих. Всички българи, които срещнах там, ми показаха какво означава балканско гостоприемство. Учиха ме на езика - без тях не бих говорила изобщо. През трите месеца, в които работих, успях да се влюбя напълно и в българите като нация, и в България... Даже последно, когато закарах родителите си в Царево, чух от тях: "Да видим мястото, където Оля остави сърцето си". Така че, всъщност първият ми път в България е бил доста дълъг. 3 месеца. След което реших, че без нея (и приятелите ми в тази страна) не мога да живея и отидох по програмата за студенти Еразъм в Пловдив. Пак за 3 месеца. Ако трябва да преброя колко пъти съм била в България, ще ми е невъзможно. От 5 години прекарвам повече време тук, отколкото в Полша. Всяко лято работя в България (по 3 месеца) - това ще е пети път. За трети път съм по Еразъм (един път три месеца, два пъти - 4). Плюс не се сдържах и веднъж дойдох за Нова година.

- Кое те изненада най-много в началото?

- Чудя се, дали изобщо нещо ме е изненадало, при положение, че идвайки тук, нямах никакви очаквания. Може би ме изненада колко приятни хора са българи (поне тези, които срещах). Миналата година ме изненадаха Родопите. Досега колкото и да съм обикаляла България (а съм била почти навсякъде, не един път съм идвала с приятелка на автостоп в друг град само за обяд и разходка - примерно от Пловдив до Велико Търново), бях най-много влюбена в морето. След последното лято сърцето ми остана и в Родопите. Какво още може да ме е изненадало... Може би малко това, че навсякъде в България има машини за кафе. В Полша много рядко ги има, а ако има, са в някакви общи сгради. Изненада ме още едно нещо, което повече е свързано с българския език. По всяка една причина си честитите. "Честита прическа, честити нови обувки, честит първи сняг"... Малко ми е забавно, ама много приятно. В Полша никой не си честити освен за рожден или имен ден, или някакви празници.

- Кое е нещото, което продължи да те изненадва до края на престоя ти в България?

- Вече нищо не ме изненадва май. Ама това е поради друга причина. Първо, че за толкова много време, което съм прекарала тук и като съм работила с толкова много Българи, вече съм виждала наистина много неща. И второ, аз приемам България вече като моя страна. Искам да живея тук след като завърша. Когато се връщам за сезона, или по Еразъм, винаги си пея песента "Моя страна, моя България". Прекарвайки няколко месеца в Полша, чувствам се странно... Сърцето ми плаче за България. Така че всичко вече чувствам като свое тук. И каквото и да ме изненадва, минава много бързо и не ми прави голямо впечатление. Защото аз съм, както ми казват моите приятели - една полякиня с българско сърце.

- Кое е най-странното нещо, което ти се е случвало в България?

- Зависи как разбираме "странно". Защото мисля, че доста странни неща ми се случиха тука. Както вече казах, много обикалям на автостоп. По време на такива пътувания съм имала доста странни случки. Странна ми е все още учебната система на България. В университетите примерно, на лекции студентите говорят по телефона, решат си косата или правят плитки на приятелката си. Това ми е много странно - в Полша, особено в моя университет такива неща няма как да се случат. И понякога приятелите ми се смеят, когато се връщам примерно изнервена от лекция, на която никой не е дошъл, и ми викат: "Оля, звучиш вече като истинска българка."

- Кое е любимото ти място в България и защо?

- Това е най-трудният въпрос! И аз сама понякога се питам... кое... И не мога да определя... Обичам цялата България. Голям сантимент имам към Царево... Защото оттам започна моето българско приключение и там се запознах с истинските си приятели. Искам да живея в Бургас - първо, че е най-бързо развиващият се град в България, второ, че имам много хубави спомени оттам, трето, че е на моето любимо Черно море. Пловдив също е уникален. С този център и главна улица, с амфитеатъра и тепетата... Само да седнеш на тепето, да погледнеш към града и вече забравяш за всичките си проблеми. Много харесвам Плевен, там си имам нещо като "моето българско семейство". Панорамата е уникална и никога никъде не съм виждала нещо подобно. Калиакра - бях там за първи път миналата година и изобщо не исках да си тръгвам. И накрая, но не и по значение – Родопите. Пампорово, което през лятото е толкова спокойно, толкова тихо. Човек като седне и погледне към планината. И се чувства като в рай. Девин - прекрасен, малък град, наблизо термални басейни... И Дяволският мост, скрит някъде в планината, който пази много интересна история. Наистина не мога да избера едно любимо място. Защото пак ще го кажа - обичам цялата България!

По какво си приличат българите и поляците?

- Хм... Двата народа са славянски все пак, така че има доста прилики. Обичаме да празнуваме примерно. Мисля, че поляците и българите на една маса биха направили голям купон. По какво друго... Двете нации имат големи мечти да си върнат миналото. Но и двете имат проблеми с политиците. Но това не са хубави прилики, а аз не обичам да разказвам за неприятни неща.

- Кое е най-хубавото и най-лошото, което откри в България?

- Най-хубавото, което открих в България, са истински приятели. Просто хора, на които винаги може да разчитам. И открих тук място за себе си. Между тези хора. В тази страна. Няма значение на морето или на планината. Тук виждам бъдещето си. Най-лошото? Мисля, че все още не съм го открила. Да, виждам в страната доста недостатъци. Пенсиите на хората примерно. Но аз България я виждам през розови очила. И надявам се винаги така да си остане.

- Как и защо започна да споделяш България във фейсбук страницата си?

- Много време се чудих дали да направя такава страница. Обичам да снимам, а и имам вече доста забавни случки, които мога да описвам. Няколко пъти са ми казвали да започна да пиша книга или нещо такова. Реших, че страницата ще е добра идея, защото аз ще упражнявам българския си, а и ще мога да споделя малко от България през моите очи. Искам също да я видят не само българи, това ми е много важно. Защото като попиташ обикновен чужденец за Бълария, знае само Слънчев бряг или Златни пясъци. Искам да покажа на хората, че в България има много повече от тези два курорта. Там е супер да се прекара лятото на почивка, но струва си да се дойде и по друго време (няма значение, пролетта, зимата или есента) и да се видят всичките забележителности, хубави малки градове и селца в планината.

- На кого би препоръчала България като дестинация?

- На всички! На всички, които обичат да пътуват и да откриват нови пътеки. Също и на тези, които просто искат да се пекат на слънце на плажа и да се къпят в морето. Но повече на тези, които искат да видят държава с много история. Тук има всичко – и море, и планина, и хубави, големи градове. Наистиа не знам дали има хора, които могат да останат недоволни от почивка тук. Аз препоръчвам България на всеки един свой познат. Успях да накарам родителите си да дойдат за първи път тук... И вече търсят къща в Родопите, за да могат да се преместят като остареят. Така че България е за всеки...млад или стар....богат или с по-малко пари (аз съм пример как да видиш цялата страна почти без пари). Просто за всеки!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!