На пръв поглед не е възможно да се обясни точно на какво прилича Чан Чан. Със сигурност е строен от човешка ръка, насред перуанската пустиня, но градежът се е поразтекъл тук-там. Изоставен е отдавна, но съдържа част от величието на цивилизацията Чиму, а за нещата, които са се случвали в главите на онези хора, свидетелства странните изображения, изваяни по стените.

От създаването на град Чан Чан през 850 г. сл.Хр. до завладяването му от инките през 1470 г. сл.Хр. той е бил най-големият град в предколумбовата епоха в Южна Америка и най-големият град от глина в света. Столицата на цивилизацията Чиму е била наистина внушителна във времената на своя разцвет – градът се е простирал на 20 квадратни километра, с 6 квадратни километра център, и е имал население от около 60 хиляди души.

Градът е бил защитен от 9 правоъгълни цитадели и стени, високи между 10 и 20 метра. Между къщите, храмовете, резиденциите и магазините е имало занаятчийски постройки за дърворезба, тъкачници и бижутерии за злато и сребро. Последното е довело до опожаряването и разграбването на Чан Чан от испанците през 16-и век. На юг от града пък са били фермерските площи, където е имало сложни напоителни системи.

Любопитен факт е, че градът се е запазил до наши дни, защото е разположен на едно от най-сухите места на планетата. Тревожен факт обаче е, че климатичните промени застрашават Чан Чан с изчезване, заради напоителни валежи през последните години.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!