След като публикувахме текста за Двореца Сан Суси, разбрахме, че Хаити има още какво да предложи откъм лица, гледки и сгради, а противоречивата му историята е пръсната из целия остров. Там, например, си имат Париж на Антилите – Кейп Хаитиан, който се е славил като място на богатство и изисканост с красива архитектура и богат живот. Странната история и тежките катастрофи от векове насам определено са оставили отпечатък върху облика на пристанищния град, който прави неговата приказка сладко-горчива.
На близкия бряг Колумб създава първото си селище в Америка - Ла Навидад, а по-късно наблизо има още едно испанско селище. След това французите завземат тази част от острова, докарват роби от Африка и правят огромни плантации за захарна тръстика, което обособява Кейп Хаитиан като ключов град и столица на колонията до преместването й в Порт-о-Пренс.
В последвалите години историята на региона се случва стремглаво и като в някакъв странен филм – три години след хаитянската революция през 1804 г. бившият роб Анри се провъзгласява за крал на страната под името крал Анри Кристоф. Той прекръства града на Кап Анри и прави близкият град Мило своя столица. Наблизо построява и двореца Сан Суси – едно истинско архитектурно бижу в Америка. На 30 километра от града, на върха на планината, е масивната, каменна цитадела Лафери, която се вижда от Кейп Хаитиан в ясни дни. Цитаделата, която е строена 13 години от 200 хиляди души, изглежда непоклатима и застрашителна дори днес, а нейната непристъпност е такава, че дотам дори днес се стига само след двучасов преход с муле. Лафери и Сан Суси са толкова внушителни, че са част от историческото наследство на ЮНЕСКО, а с това историята на региона не се изчерпва, защото до Кейп Хаитиан са останките от разрушения дворец на сестрата на Наполеон – Полин Бонапарт.
Последвалите климатични апокалипсиси буквално разсипват страната. Страшно земетресение през 1842 г. разрушава Мило и Двореца, нанасяйки големи поражения на Кейп Хаитиан. През 1928 г. огромен ураган довършва по-голямата част от историческите сгради в града, като само колониланата църква оцелява. Второто страшно земетресение в страната от 2010 г. също нанесе щети, но градът отново оцелява, а пристанището му стана основен източник на доставки за по-пострадалата столица Порт-о-Пренс. Всъщност последният катаклизъм в Хаити донесе дивиденти на Кейп Хаитиан, защото инфраструктурата му не бе толкова разрушена и голяма част от бизнеса от Порт-о-Пренс се пренесе там.
Днес градът има население от 190 хиляди души и основната част от икономиката му е свързана с работата на пристанището. Кейп Хаитиан е голям пункт за търговия с храни, основно банани, ананаси, захарна тръстика, кафе и какао и отскоро е по-отворен за туристи заради изградената магистрала с Порт-о-Пренс, която скъсява разстоянието от 11 на 3 часа път.
В Кейп Хаитиан има останало влияние от френския колониализъм в архитектурата в центъра на града, както и от американците заради окупацията на острова в периода 1915 -1934 г. Това е причината улиците от север на юг да са наименувани само с по една буква от А до Q, а от изток на запад да са с номерация от 1 до 26 (тази система е само в центъра). Другото, останало от янките, са ниските 3-4 етажни сгради от времето на окупацията, повечето от които имат нужда от ремонт. В Кейп Хаитиан има много пазарчета и църкви, а уличките са тесни и криви, с надвиснали над тях балкони, на които хората вечерят.
Като цяло Кейп Хаитиан има нужда от ремонт и да продължи на чисто, защото катастрофите и разрушенията са останали по някакъв начин във вида на града и го правят да изглежда като чудесна туристическа дестинация, затисната под проблемите на Третия свят.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
