Какво свързва Берковица, малините и Иван Вазов? Отговорът е една чешма.

В центъра на Берковица, на една пресечка от часовниковата кула, можете да си налеете вода от чешма Малинарка.

Чешмата е изградена през 1957 г. от берковски розов мрамор в чест на девойките малинарки, на които писателят се възхищавал. Жителите на Берковица често наблягат на това, че чешма, посветена на малинарките, в цял свят има единствено и само тук. Като застанете с лице към часовниковата кула, минавате вляво от нея и продължавате по улицата, докато не видите чешмата.

Как попада Вазов в Берковица?

Вазов живее известно време в Берковица като председател на окръжния съд в града (от март 1879 г. до септември 1880 г.). Причината да дойде тук, е че лекари му откриват начален стадий на туберкулоза и го съветват да отиде да живее на чист въздух в този край.

„Животът ми в Берковица съвпада с един от най-плодовитите периоди в моето творчество“, споделя Вазов по-късно.

Именно тук той започва да пише произведенията си, посветени на българската природа (спомнете си стихотворението „На Ком“, вдъхновено от намиращия се в околностите на Берковица връх Ком).

Всяка вечер, след като приключи работа, Вазов се отправял на любимите си разходки из Берковския Балкан на гърба на кон. По пътя си срещал девойките от града, които носели пълни кошници с прясно набрани малини. Тяхната красота и трудолюбие силно го впечатлили.

Чакай, момне, стой да зърна

тия очи сини,

твойта кошница е пълна

с алени малини...

Къщата, в която живее под наем заедно със свой колега от съда, днес е превърната в музей на писателя.  

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!