Необятна е красотата на Стара планина и всеки, който е имал удоволствието да странства из нея може да потвърди това. Балкана е място, където може да откриеш себе си, да оставиш проблемите си и да рестартираш, както се казва системата си от забързаното и натоварено ежедневие.

Много са местата в Стара планина, които си заслужава да се посетят – върхове, хижи, местности, водопади и какво ли още не. Стара планина е дом на най – високият водопад не само в България, но и на Балканския полуостров. Това е Райското пръскало със своите внушителни 124.5 метра. Мястото е повече от уникално и трудно може да се опише с думи. Най – високият връх на Стара планина е Ботев – 2376 метра, но в тази статия искам да ви разходя по пътя от хижа Ком до връх Ком, отправната точка за най – дългият пешеходен маршрут у нас – Ком – Емине.

Връх Ком е висок 2015 метра над морското ниво и е част от Берковския дял на Стара планина. Най – доброто място за покоряване на връх Ком е от хижа Ком, до която може да стигнете с автомобил от град Берковица.

Маршрутът е сравнително лек и много приятен, а гледките, които се откриват по пътя са наистина уникални, за това се уверете, че тръгвате на кристално синьо небе, за да може да се насладите на пълната красота, която този район предлага.

Стигнете ли веднъж върха, то повярвайте ми няма да ви се слиза. Гледката и атмосферата там горе са просто вълшебни и дано имате късмета да няма много хора, за да може да им се насладите на спокойствие.

Именно тази прекрасна панорамна гледка е вдъхновила гения на Иван Вазов да напише стихотворението си „На Ком“, като на върха в негова чест, близо до котата има негов балереф и част от самото стихотворение. Този паметник създава допълнително усещане на гордост и признателност, че и вие сте стъпили там, където е бил един велик български поет и писател.

Връх Ком е и мястото, където всяка година започва преходът до нос Емине. Това е най – дългият и най – известният пешеходен маршрут у нас. Известен е още под името Е3, а в миналото са го наричали „пътят на дружбата“.

Това е финалната отсечка на европейският маршрут Е3, който тръгва от Атлантическия океан и свършва на Черно море.

Идеята за пешеходно преминаване по билото на Стара планина е спомената първоначално от Алеко Константинов, който е основател и на българското туристическо движение, който води началото си от първото масово изкачване на Черни връх, предложено от Алеко Константинов, в което е участвал и самият Иван Вазов.

През 1933 идеята е осъществена от Павел Делирадев и Тодор Цветков и описана от Павел Делирадев в първия пътеводител за този маршрут - „Отъ Комъ до Емине“. Интересно е, че по маршрута се изкачват повече от 100 планински върха, което си е доста впечатляващо и уморително. Маршрутът се минава за около 10 – 12 дни, като въпреки умората преживяването наистина си заслужава.

По пътя има много хижи и заслони, в които се спи, но все пак си носете и спален чувал, за всеки случай.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!