Кастелфолит де ла Рока: Каталунското село, кацнало на ръба на бездната

  • Кастелфолит де ла Рока: Каталунското село, кацнало на ръба на бездната
    Кастелфолит де ла Рока: Каталунското село, кацнало на ръба на бездната

Когато става въпрос за необичайни архитектурни решения, природата често се оказва най-добрият строителен инженер. В сърцето на Каталуния, в провинция Жирона, се намира едно от най-сниманите, но същевременно изолирани от масовия туризъм места в ИспанияКастелфолит де ла Рока (Castellfollit de la Roca).

Това е едно от най-малките села в регион Каталуния с площ от едва под един квадратен километър, но уникалното му местоположение го прави глобален феномен. Къщите тук са подредени в две успоредни редици, кацнали точно на ръба на масивна базалтова скала, която се издига вертикално на 50 метра височина.

Древна лава и силата на две реки

Геологическата история на това място започва преди хиляди години и е пряко свързана с вулканичната дейност в региона. Базалтовата скала, върху която е издигнато селото, всъщност е остатък от два големи потока лава. Първият се е оформил преди около 218 000 години от изригването на вулкана Олот, а вторият – преди около 192 000 години от вулкана Бегуда. С течение на времето водите на двете съседни реки – Флувия и Торонел – започват да си пробиват път през изстиналата вулканична маса. Процесът на постоянна ерозия е отмил по-меките скали и е оставил след себе си тясна, дълга около километър базалтова стена с характерни шестоъгълни колони, върху чието плато днес се намира селището.

Самият град датира от Средновековието, като първите писмени сведения за съществуването на крепост на това място са от края на XI век. Изборът на локацията е изцяло стратегически – отвесните скали от двете страни са правели защитата на селото изключително лесна, тъй като достъпът е бил възможен само от една тясна страна на платото.

Архитектура от тъмен камък

Поради ограничената площ на скалния масив, Кастелфолит де ла Рока се е развивал само по дължина. Историческият център се състои от тесни, сенчести улички с къщи, построени предимно от тъмни вулканични камъни, добити от самата скала под тях. Разходката из стария град оставя усещане за клаустрофобия, която внезапно изчезва, когато се стигне до самия край на платото.

В най-крайната точка на скалата е разположена старата църква „Сан Салвадор“, чиято история започва през XIII век. По време на Гражданската война в Испания сградата е опожарена и разрушена, но впоследствие е реконструирана и днес функционира като културен център и изложбена зала. Непосредствено до нея се намира площадчето Plaza de Josep Pla – панорамна тераса, от която се открива зашеметяваща и същевременно стряскаща гледка към 50-метровата пропаст и долините на двете реки отдолу. За хората, страдащи от акрофобия (страх от височини), приближаването до каменния парапет може да бъде сериозно предизвикателство.

Живот на прага на природния парк

Кулинарните традиции в тази част на Каталуния са дълбоко свързани с т.нар. „вулканична кухня“ (Cocina Volcánica) на региона Ла Гароча. Вулканичната почва в района е изключително плодородна и богата на минерали, което определя специфичния вкус на местните продукти. Специалитетът на района са Fesols de Santa Pau – малки, бели бобени зърна с много фина кожа и кремообразна текстура, които традиционно се задушават с наденица (botifarra) или се сервират с местни гъби. Друг популярен продукт са сушените меса и колбаси, приготвени по стари каталунски рецепти, както и специфичното местно сирене от козе мляко.

Кастелфолит де ла Рока служи и като естествен вход към Природния парк на вулканичната зона Ла Гароча, който включва над 40 угаснали вулкана. За да се види пълният мащаб на селото обаче, туристите не трябва да остават само на върха му. Най-добрите и реалистични снимки се правят от пешеходния мост над река Флувия в подножието, откъдето масивната черна базалтова стена и кацналите на ръба ѝ къщи изглеждат така, сякаш всеки момент ще се срутят в нищото. Достъпът до селото е сравнително лесен с автомобил по шосето от Жирона към Олот, като пред града има обособени паркинги за посетители, тъй като влизането с превозни средства в тясната историческа част е строго ограничено за неживущи.