Най-магическата гледка в живота ми до този момент - светещо тюркоазено море, притъмняло небе, планини от облаци, светкавици в далечината, почти никакви хора, галещ, топъл бриз и огнен залез. Жалко, че нямах с какво да снимам. Бях излязла само по бански и... ключ за квартирата.

Предполагам, че това е нормално за Карибите, особено през дъждовния сезон, нищо, че вече е към края си. Градчето се казва Плая дел Кармен и откакто съм тук (вече седмица) ме наваля само два пъти, но пък шеметни светкавици видях доста...

През целия си живот съм се борила с депресивни състояния след пътувания до екзотични дестинации. Някак си не мога да приема факта, че почивката е малък остров от спиращи дъха моменти, а останалото време е заето от сиво ежедневие. Моето сърце не иска много - само слънце, палми и море след ползотворен работен ден. Ето защо си пуснах 6 месеца неплатен отпуск и реших да го изпитам. Тук обаче намерих много повече.

Плая дел Кармен съдържа колорит от "всичко за всеки" в златните пропорции. Въпреки че е много популярна туристическа дестинация, мястото е прекрасно за щастливо пребиваване. Улиците са прави, адекватно номерирани и е много лесно човек да се ориентира.

Лазурните плажове снемат от плещите всяка тревога, независимо дали е просто разходка по пясъка, плуване, сърф, скуба или моят специалитет - свободното гмуркане. Подводният живот тук кипи - малки и големи рибки с всевъзможни форми и цветове, корали, водорасли, манти, огромни костенурки и какво ли още не. Има нещо там долу, което ми дава това чувство за пълнота и уедиение, което цял живот ми е липсвало. Всъщност смятам, че това е най-естественият начин за медитация - просто наблюдаваш и благодариш, че си свидетел на тази магия.

Шаман-Ха е уникален парк, където човек може да се нагледа на неповторими дървесни форми, лиани, зеленина, един странен вид гризачи, чието име така и не научих и... древни руини. Било е място, където древните маи са се събирали преди да отплават заедно за Козумел. Там почитали своята богиня на плодородието и се отправяли на дълъг път по море. Що се отнася до култура - всяка вечер в центъра, под "арката", има хипнотизираща програма с традиционно костюмирани местни хора, танци и древни мистерии.

Обратно на това, с което ме бяха наплашили (че ще бъда изядена от отровни насекоми), единственото досадно нещо тук са комарите, но най-обикновен спрей от супермаркета върши перфектна работа. Може би има в дълбоките джунгли, но самото градче е лишено от подобни “екстри”. Безопасно е не само в това отношение - има полицаи почти на всеки ъгъл и човек наистина се чувства сигурен. Ако сам не си търси белята из разни крайни квартали и тъмни улички, просто няма какво да се случи.

Нощният живот също е на ниво. Шумни дискотеки, лъскави барове, клубчета, кафета, ресторанти... кой каквото си избере. Почти всеки ден в някое заведение има "Ladiesnight", или с други думи - дамите получават мартини или друг вид алкохол безплатно до определен час. Не съм се възползвала много от подобни промоции досега, но и не съм била свидетел на "грозни" изцепки и прекалено пиянство. Хората просто са щастливи и консумират с мярка, за настроение.

Да, хората са щастливи. Излишно е да споменавам туристите - за тях е ясно. Постоянно се възхищавам на усмивките около мен - чистачката на гарата, продавачът в магазина - хора, които някой би определил като "бедни", но според мен притежават най-голямото богатство.

Та, моите моменти тук са дълги... И дишам дълбоко - като ученичка на първия учебен ден. Жива съм повече отвсякога, но по-важното е, че съм в този така тънко изплъзващ се момент на настоящето. Не знам колко дълго ще остана тук, защото на този етап искам главно да пътувам, но това магическо място завинаги ще остане в сърцето ми. 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!