Той ще ви накара да се превивате от смях. А малко след това ще ви разплаче. Вече има първия си „Аскеер“ - за изгряваща звезда. За актьора Димитър Живков ще чувате все по-често, сигурни сме. А и вие ще сте сигурни, ако сте го гледали на театрална сцена.

Ако все още не сте били зрители на „Живак“ (с весел акцент върху врачанския манталитет) и „Тиква“ (пиеса на Александър Урумов с акцент върху тиквата, любовта и Холивуд), време е бързо да се поправите.

Ето какво сподели Димитър пред Peika.bg за варената тиква, любовта, врачани и други неща от живота:

- Каква е връзката между "Тиква"-та и любовта?

- Връзката е, че в любовта винаги има момент, в който си като варена тиква. Понякога тези моменти са кратки, друг път са вечни, а някои хора така и обичат – като варена тиква. Героят в “Тиква” обича силно и страстно. Дамата, в която е влюбен обаче, го тласка към крайности и невъзможността да излезе от затрудненото положение го превръща в “ просто варена тиква!!!”.

- В "Тиква" играеш кулинарен факир. А в реалността какви специалитети забъркваш?

- Много обичам да готвя, още от малък. Готвенето ми действа успокояващо. А когато готвя за любимия човек или приятели, направо се развихрям. Но не готвя по рецепти, а винаги около тях. Обичам да експериментирам, да опитвам нещо ново. Невинаги се получава, но важното е да бъде приготвено с любов и желание. Имам рецепта за моя салата и с нея “избивам рибата“.

- Моноспектакълът "Живак" е една весела разходка из дебрите на врачанския манталитет. Ти също си от Враца. Доколко има автобиографични моменти в постановката?

- Ситуациите в “Живак” са на базата на наблюдения и впечатления от хора или случки, на които съм бил свидетел. Част от персонажите приличат на мои близки или познати. Беше много забавно, когато на премиерата на “Живак”, която беше във Враца, дойдоха много приятели и роднини. Представлението протече като една голяма фамилна сбирка, хората разпознаваха познати за тях реплики, жестове или хора. Беше невероятно и това е най-емоционалното представление на “Живак” до момента. В същото време, историята не е автобиографична и нищо от това, което се случва на главния герой не се е случвало на мен.

- Кое е най-характерно за врачанския манталитет?

- Най-хубавият комплимент, който съм получавал за представлението, е от мой чичо, който ми каза: “Вие успяхте да покажете нас – северозападните хора - с всичките ни качества и недостатъци, и най-вече с много уважение и гордост”. Врачани са хора, които успяват с много хъс и усмивка да преминат през трудностите. С гордост, силно пиперлив език и доза смирение се изправят срещу житейските неволи.

- Вече имаш "Аскеер" за изгряваща звезда. Какво следва?

- Следва да го защитя. Надявам се, че с изпълнението си в “Тиква” не разочаровам хората, повярвали в мен. Смятам, че всяко подобно отличие задължава артиста да дава все повече от себе си и да търси нови хоризонти. Най-голямата битка е да спечелим доверието и уважението на публиката, а такава битка предстои с всяко следващо представление. И в същото време да не си вирваме носа прекалено. В този смисъл, трябва да се погрижа за личния си живот и жената до себе си.

- В театъра често героят пътува в търсене на любов и приключения. Какво включва за теб перфектното пътуване?

- Много положително настроение, готини хора и хубава музика.

- Без какво никога не тръгваш на път?

- Не тръгвам без здрави обувки и колан.

- Закъде не би отказал еднопосочен билет?

- За мястото, където ще изживея щастливо старините със семейството си.

- Къде е пейката с най-хубавата гледка?

- Там където, виждаш дома, любимите хора и небето!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!