Ако през по-голямата част от годината „тиква“ и „тиквеник“ будят асоциации предимно със срещи в час пик в градския транспорт и пререждане на опашката в магазина, то есенно време нещата тръгват в малко по-различна посока – с появата на първите продавачи на печена тиква по улиците и на огромните купчини с тикви, които изникват тук-там по тротоарите (на мястото на вездесъщите купчини с дини и пъпеши през лятото). Сезонът на оранжевото настъпи – и по дърветата, и в чиниите.

Севлиево вече няколко години подред посвещава на тиквата близо една седмица в края на октомври, като успява да превърне това събитие в нещо повече от селски събор. И не само. Празникът на тиквата успешно заобикаля и копирането на хелоуински псевдотрадиции, чужди на българската празнична душевност. Златната среда.

Това, което един такъв празник може да ви предложи, е приятен ден сред интересни хрумки, музика и аромат на печена тиква, който ще ви подкоси краката. Ако си нямате баба, която да ви изпече тиквата на фурна, по едновремешния начин - без да маха кората, тук ще си припомните този мирис от детството.

Общината в Севлиево е успяла да вдъхнови читалища от целия регион в благородна надпревара за най-оригинални идеи. Всяка година има конкурс за най-интересно ястие от тиква. Масите се огъват под тежестта на тиквени пайове, тиквени торти, сладки от тиква, желирана тиква, солени тиквени деликатеси... Всичко се продава - на много приемливи цени, за да можете да се приберете вкъщи с кошница тиквени меденки (нали не е прието с празни ръце да се връщаш от кулинарни фестивали)...

Другият конкурс е за най-красива тиква. А най-голямата тиква си стои самодоволно някъде централно и виподканя да си представите, че сте Пепеляшка в очакване на добрата орисница. Такива тиквени размери моментално събуждат съмнения в използваните от фермерите методи на отглеждане.

Както си му е редът, има и културна програма. Интересна. Ако искате, можете да се научите и на карвинг - дълбаене на фигури върху кората на тиквите. А епичната кулминация настъпва, когато в края на празника започва раздаването на Най-големия тиквеник. Тук няма как да се мине без очакваното бутане и пререждане, но нали е за тиквеник-рекордьор, хората просто нямат избор. Спокойно, стига за всички. Лепи се по небцето от сладост. Чуден десерт на деня!

Ей такива тиквени истории...

До Севлиево можете да стигнете с автобус или автомобил. Като пристигнете, питайте за Дом на културата. Датите на празника за тази година можете да видите тук.