Хиляди години индианците са ловели бизони и с времето животът им е станал почти напълно зависим от тях. Коренните американци използвали животните за месо, за кожа, за типита. От космите им са правили въжета и четки, от мускулите са си правили тетива за лъковете, а от костите и бивните - сечива и предмети за ежедневието.

Толкова отдавна в историята хората не са разполагали с множество полезни оръжия, които да им помагат в лова на грамадни животни като бизоните. Имало и друг проблем – за да се изхрани племето и да се запаси с храна за идните месеци, е било необходимо да се убият повече бизони. Заради което древните индианци измислили хитър начин как да направят това.

Индианците се обличали в кожи от бизони са примамвали стадото към дълга скала, която завършва със стръмна пропаст. В това време другите индианци изскачали от прикритията си наоколо с крясъци, подплашвали бизоните и животните тръгвали да бягат към пропастта. Първите бизони, стигнали ръба виждали, че не могат да продължат, но онези отзад ги избутвали напред и накрая всички падали долу.

Този тип ловене на бизони е започнал преди 12 хиляди години и е продължил до към 16 век, когато европейците докарват коне от Стария континент. Конете и по-доброто ловно снаряжение помагали на ловците да ловят по-лесно големите тревопасни.

Днес археолозите намират голям брой такива скали из Северна Америка. Около тях винаги има останки от кости и метални предмети от лагерите на индианците. Най-добре запазеното такова място е Head-Smashed-In Buffalo Jump в подножието на Скалистите планини. Скалата там е дълга 300 метра и е била много подходяща за лов от този тип. Мястото е било използвано преди 6000 години, а кости на бизони са били намирани от археолозите на 12 метра дълбочина.  

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!