Древните римляни са строели пътища по всички земи и територии, които са завладявали. Пътищата са важни стратегиески съоръжения, чрез които може лесно да се контролира населението в съответната провинция, както и спомагали за развитието на икономическия разцвет.

Римляните изграждали стабилни пътни трасета, които да са устойчиви и да служат векове на ред. Отстранявали са няколко пласта земя, докато достигнат до скален слой. След това полагали четири слоя различни материали с обща дълбочина около 1,5 мера. Те буквално ги изграждали – в първия най-долен слой нареждали плоски камъни, слепени с глина, след това поставяли дребни камъчета и парчета от тухли, за трети слой изсипвали чакъл и пясък, а най-отгоре поставяли широки каменни плочи и отново дребен чакъл. А за да запазят вече изградения път от действието върху материала на валежите, те изкопавали отводнителни канали. Благодарение на стабилното им строителство, на много места из Европа, части от римските пътища са запазени и до днес.

България е на ключово кръстопътно място, откъдето са минавали част от римските пътни артерии. И днес на много места из страната могат да се видят останките от тях. На места се виждат добре, но на други места са обрасли в храсти и можете да ги откриете само, ако имате информация за тях.

Първият път, който са построили римляните по нашите земи е крайдунавският, който започва от Сингидунум ( град, съществувал на мястото на днешния Белград) и завършвал на делтата на река Дунав. Пътят е окончателно завършен при управлението на император Траян. Предназначението му е било предимно военно.

Друг римски път е строен по черноморското крайбрежие, като е започвал ог град Истрос и е стигал до град Византион. Черноморският път не е достатъчно проучен.

Двата пътя – дунавски и римски били свързани чрез трасето Сецсагинта Приста (антична римска крепост на територията на днешния град Русе)  - Марцианополис (древноримки град, който е бил разположен при днешния град Девня). Първоначално трасето е насочено към с. Бесарабово, в близост до селото е открита милиарна колона на император Каракала. На различни места о този път са откривани колони на императорите Марк Аврелий, Септимий Север, Аврелиан, Антоний Пий.

Пътят минавал по долината на река Русенски Лом, като достигал до крепостта Абритус, която е била седалище на римската кохорта и важен пътен възел.

Друг важен път в района на Добруджа е свързвал Дуросторум (днешния град Силистра) с Никополис ад Иструм, чиито останки днес се намират съвсем близо до Велико Търново. Античният град се намира на левия бряг на река Росица и е подходящо да бъде посещаван от ранна пролет до късна есен.

От древното тракийско селище Мелта (намирал се е на мястот на днешния квартал на Ловеч, Вароша) тръгвали няколко пътя, отправяни към град Шумен и с. Мадара, както и до Одесос (Варна).

От Мелта пътят минавал по левия бряг на река Осъм, през околностите на Троян прекосявал билото на Стара планина, достигайки до с. Христо Даново, преминавал през землищата на днешните села Песнопой, Иван Вазово, отправяйки се до крайната си точка Филипопол (Пловдив) и е продължавал на юг през Родопите към Егейско море.

Многобройни пътища са прекосявали Стара планина, римляните са ги строяли по долините на реки, някои са строени и по отвесни скали. В районите около тях са откривани колони на императорите владяли нашите земи. Софийското поле също е прекосявано от римски пътни артерии.

На много места са останали изключително малки участъци от тези пътища, които пазят спомени за далечни и древни времена. За съжаление информацията за тях е оскъдна и трудно могат да бъдат разпознати от обикновен турист.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!