Лисабон е красавица с лице, направено от милиони цветни плочки азулежу и тяло, изтъкано от фадо. Образът е традиционен в центъра, и модерен в периферията – особено в арт квартала LX Factory.

Как се стига до LX Factory?

Първо трябва да стигнете до спирката Alcântara-Mar: или с автобус номер 728, или с влака за Кашкайш, т. нар. жълта Linha de Cascais, която се хваща от гара Cais do Sodré (от своя страна свързана с останалите части на града с автобус и метро). Още тук, в подлеза на спирката, уличното изкуство е превзело пространството, и сякаш ни показва правилния път – трябва само да следваме изрисуваните стени, олющените цветни фасади и маркировката от азулежу. Вървим по улица R. Cozinha Económica и на малкия площад Largo das Fontaínhas завиваме наляво по улица R. Rodrigues de Faria. Общо 15 минути от спирката ни делят от входа на LXFactory, чийто светещ надпис няма как да пропуснете.

Арт проектът

През 1846 година на 23.000 кв. км. тук, в квартал Alcântara, се разпростира най-големият производствен комплекс в града, и в текстилната индустрия – Companhia de Fiação e Tecidos Lisbonense. Днес пустеещите от години фабриките са превърнати в заведения, магазини, галерии, хостели, малки занаятчийници и офиси на креативни стартъп компании. LXFactory е и предпочитана сцена за прохождащи музиканти, така че вечерите обикновено са озвучени. Програмата се допълва от танцови и театрални представления, изложби и открити базари. Специалните събития обикновено се обявяват на сайта предварително. Може да прекарате в арт пространството един час, а може да останете и цял един следобед, както ние направихме в горещия юнски ден.

Заведения и магазини

За обяд сядаме в ресторанта до самия вход – Cantina LX, който е пълен и предлага португалска кухня. В менюто има точно три вида ястия за деня и два вида десерт, всичко се приготвя на момента и на дървена пещ. Ние се спираме на рибата за деня, като не се отказваме и от petiscos (португалският вариант на тапас) – маслини и домашен хляб. За пореден път се убеждавам, че португалците знаят как да се хранят. Най-горещата част от следобеда прекарваме на чаша кафе и шоколадов сладкиш. В заведението приготвят само един вид шоколадов сладкиш, но няма как да е иначе, защото перфектният шоколадов сладкиш може да бъде само един. Мястото е Landeau Chocolate и влиза в списъка ми с „искам да повторя“, преди още да сме си тръгнали. Няма как да пропуснем възможността да влезем поне в един от магазините – тук сувенирите са далеч от произведения в Китай кич, продаващ се в центъра, без цените им да са значително по-високи. Освен керамични петлета, задължителни са консервата със сардини, черешовият ликьор ginjinha и поне една синьо-зелена плочка азулежо.

Изкуство по стените

Завършваме обиколката из старите фабрики изключително доволни, че сме се потопили в атмосферата на едно автентично и в същото време модерно място, в което съотношението местни към туристи е почти 2 към 1. Ако харесвате улично изкуство също толкова, колкото мен, то няма да останете разочаровани от посещението си на LXFactory – тук всяка стена разказва различна история, но всички те говорят на един език. Езикът на Фернанду Песоа и Амалия Родригеш.

***

Текстът и снимките са от блога на Деница Стоянова Itinerariumvitae.com

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!