Индийското село Кхичан, което в миналото е било важна спирка от търговските пътища, в наши дни е почти изоставено.

По-голямата част от обитателите му са заминали за Делхи в търсене на възможности за работа и по-добър живот. Въпреки това обаче няколко семейства са останали в къщите, строени преди повече от 100 години. Въпреки липсата на хора обаче селото, което е разположено в средата на пустинята, е всичко друго, но не и празно, когато сезоните се сменят.

Всеки септември над 15 000 момини жерави прелитат хиляди километри от Монголия и Евразия, за да прекарат зимата точно в Кхичан. Тази миграция се счита за едно от най-трудните пътувания в животинското царство, тъй като пътят на жеравите преминава над Хималаите. Именно там много от тях умират от изтощение и глад или стават жертва на хищници по време на дългото си трансгранично пътешествие.

Причината жеравите да се насочват към Кхичан е, че малкото местни се грижат за тях, като ги хранят със зърно. Така те не само им помагат да оцелеят, но и предотвратяват опасността гладните жерави да опустошат околните земеделски земи, които са основен поминък на хората в региона. 

След като сa вече сити, птиците се наслаждават на освежаваща баня в околните езера. От тях могат да пият до насита и да похапват камъчета, които помагат на храносмилателната им система.

Привикнали с присъствието на хора, момините жерави са се превърнали във важна част от местната култура. Ежегодно увеличаващият се брой на птиците, които идват в Кхичан, донася истинска радост на жителите на селото и околностите му.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!