Геният на Леонардо да Винчи е безспорен и това се вижда във всяка негова картина, във всяко неговоро изобретение и дори в недовършените му скици. Рядко се раждат толкова талантливи и всестранно развити личности като него. Той е разбирал от изкуство, химия, физика, математика, медицина и още много други науки.

Неговото творчество е повече от уникално и радва очите и душите на милиони хора из цял свят.

Една от най-известните му картини е Мона Лиза, която се намира в Лувъра в Париж. Доста години тя буди голям интерес, както в туристите, така и в учените. Коя ли е била тя? Какво се крие зад загадъчната ѝ усмивка и много други въпроси.

Леонардо да Винчи започва работа по Мона Лиза през 1503 г. и дълги години рисува тази мистериозна дама. Носи картината навсякъде със себе си и постоянно добавя някой щрих, сянка или линия. През годините той непрекъснато усъвършенства своите умения и това се вижда в Мона Лиза. Това, което е започнало като портрет на една млада дама, съпруга на търговец на коприна (според най-разпространената версия), се превръща в един истински портрет на емоциите, портрет не толкова на външността, колкото на душевността. Леонардо сякаш е запечатал хиляди емоции в нейната загадъчна усмивка. Може би точно поради тази причина картината е станала една от най-известните негови, а и изобщо в света на изкуството.

Най-разпространената версия за това коя е Мона Лиза е, че Леонардо е приел поръчка за портрет на младата съпруга на един богат търговец на коприна – Франческо дел Джокондо. Той искал да увековечи красотата на своята жена Лиза и за това се обърнал към Леонардо.

С течение на времето Леонардо започва да гледа на картината не просто като портерт на съпругата на Джокондо, а като на творба, в която иска да запечата целия си талант, цялата си душа. Той не гледа вече на нея като на обикновена поръчка, ами като на универсална творба за себе си и за вечността.

Загадъчният чар на „Мона Лиза“ започва да се оформя още с избора на Леонардо за дървена основа на картината. Избира дъска от тополов ствол, върху която нанася дебел слой бял оловен грунд, вместо по-разпространеното гипс, креда и бяла боя. Все пак той подрбно е изучавал и как прониква светлината във всеки слой и е установил, че техниката с оловния грунд ще придаде по-голяма дълбочина, осветеност и обем.

Още докато Леонардо рисува „Мона Лиза“, неговите ученици правят копия, може би с цел да помогнат на майстора, докато усъвършенства оригинала. Има някои, които са наистина много впечатляващи. Най-красивото от тези копия се съхранява в Мадрид в музея Прадо.

Може би точно в това се крие тайната на известността на Мона Лиза – в нея сякаш Леонардо да Винчи е ползвал почти всичките техники за рисуване, които е знаел. Сякаш е вложил част от своята душа в нея. Постоянно е искал да я доосъвършенства, за да е перфектна. И тук идва въпросът защо? Какво е било толкова специалното именно в тази картина, че Леонардо я рисува и преправя толкова време? Поредната загадка.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!