Историята зад Седемте чудеса на античния свят

  • Историята зад Седемте чудеса на античния свят
    Историята зад Седемте чудеса на античния свят

Всички сме чували за Седемте чудеса на света, но какви са те точно и откъде идват? За да стигнем до началото на оригиналния списък с тези древни забележителности, трябва да се върнем в Древна Гърция.

Този списък е съставен от пътешественици. Да, хората в Древна Гърция са пътували и то много. Това не трябва да е изненада, като се има предвид експанзията на гръцката империя в области, които им позволяват да се смесват с египетската, персийската и вавилонската културa. Списъкът, който сега познаваме като "Седемте чудеса на древния свят", не идва само от един писател, а е компилация от няколко различни списъка с течение на времето.

Например, през 225 г. пр.н.е. математикът Фило от Византия написва книга, озаглавена "Седемте забележителности на света". Преди това историкът Диодор Сикулус също е описал места, които всеки човек трябва да види. Известният историк Херодот също описва своите "топ забележителности" още през 5 век пр.н.е. Така малко по малко се формират и Седемте чудеса на тогавашния свят.

Какво е останало от Седемте чудеса на древния свят?

За съжаление, от седемте места, само Великата пирамида в Гиза все още съществува. Тя дава представа за невероятните архитектурни и строителни способности, които са съществували по това време. Забележителностите, които отдавна са разрушени, продължават да вдъхновяват художници, които използват въображението си, за да пресъздадат обектите само по писмени описания.

Великата пирамида в Гиза, Египет

Историята зад Седемте чудеса на античния свят

Единственото оцеляло древно чудо, Великата пирамида в Гиза, остава невероятен пример за египетската архитектура.  Строителството на пирамидата завършва около 2560 г. пр. Хр. Тя е изградена от 2.3 милиона каменни блока.

*

Висящите градини на Семирамида

Историята зад Седемте чудеса на античния свят

Тези екстравагантни висящи градини вдъхновяват хората на изкуството от векове. Построени са между 605 г. пр. Хр. и 562 г. пр. Хр и са се намирали някъде в днешен Ирак. Градините, разположени на тераси на височина до 22 метра над нивото на земята, са създадени за съпругата на цар Навуходоносор, кралица Амитис.

За съжаление, висящите градини са единственото древно чудо, за което учените не знаят точното местоположение. В действителност, макар градините да са описани подробно в гръцката и римската литература, не са известни автентични сведения.

*

Статуята на Зевс Олимпийски, Гърция

Историята зад Седемте чудеса на античния свят
Снимка: Public domain or Public domain], via Wikimedia Commons)

Създаден от Фидий, майстор скулптор, който е ръководил построяването на Партенона, статуята на Зевс в Олимпия е била много високо оценена, заради своята красота и размери - цели 13 метра височина. Тя е била издигната около 435 г. пр. Хр. и се е намирала в храма на Зевс. Разкошната скулптура изобразява царя на боговете. В нея са били инкрустирани елементи от нежно-розова слонова кост, а дрехите на Зевс били от златни листи. В дясната си ръка държал златна статуя висока около 5 метра на богинята на победата Нике, а в лявата – скиптър. Никога не е било направено копие нито от мрамор, нито от бронз, а скулптурата е разрушена през 5-ти или 6-ти век, когато езическата религия е била забранена. 

*

Храмът на Артемида в Ефес

Историята зад Седемте чудеса на античния свят
Снимка: Zee Prime at cs.wikipedia [GFDL, CC-BY-SA-3.0 or CC BY-SA 2.5], from Wikimedia Commons)

Този гръцки храм, разположен в днешна Турция, е преправян три пъти, преди окончателната му форма да стане част от списъка на чудесата. Посветена е на Артемида - гръцката богиня на лова. Тя била много почиатана и нейният разкошен храм със сигурност показва това. Най-богатите части на храма са построени между 550 г. и 350 г. пр.н.е. и са изрисувани от най-известните художници от онова време. В окончателната си форма храмът е дълъг 148 метра и съдържа над 125 колони. Той е почти напълно разрушен през 262 г. от готите, но не е ясно дали някога е бил напълно възстановен. Днес от него са останали само руините, открити през 19 век, които сега са изложени в Британския музей в Лондон.

*

Мавзолеят в Халикарнас

Историята зад Седемте чудеса на античния свят

Мавзолеят в Халикарнас издържа на поредица от земетресения в периода XIII и XVI в. Сега се намира в руини в съвременния град Бодрум, Турция. Мавзолеят е построен около 350 г. пр.н.е. като гробница за сатрап на име Мавзол и съпругата му, която е и негова сестра - Артемизия. Мавзол бил и губернатор на провинциите на Персийската империя и изливал невероятното си богатство в гробницата, завършена след смъртта му от Артемизия. По онова време Халикарнас бил нова столица, която искала да покаже своята слава. В резултат на това е създаден шедьовър, покрит с мрамор. Той бил толкова велик за времето си, че името на Мавзол става синоним на гробница, откъдето идва и думата "мавзолей".

*

Родоският колос

Историята зад Седемте чудеса на античния свят
Снимка: Paul K / Flickr

Монументалната скулптура, която е приблизително с височината на Статуята на свободата, има кратък, но въздействащ живот. Тя оцелява около 60 години преди да бъде унищожена от земетресение. Завършена през 280 г. пр.н.е., статуята изобразява слънчевия бог Хелиос и е издигната на остров Родос, в Гърция. Колосът е създаден, за да отпразнува победата на острова над Кипър, чийто крал се е опитал да нахлуе в Родос. Всъщност, скулптурата е направена от разтопено желязо и бронз от вражеските оръжия.

*

Александийския фар, Египет

Историята зад Седемте чудеса на античния свят
Снимка: Michael Rosskothen

Фарът в Александрия също има удължен живот, който трае от 280 г. пр. Хр. до около 1323 г. сл. Хр. По това време той е бил една от най-големите структури, създадени от човек, в света. Серия от земетресения, започнали през 10 век, причиняват разрушаването му. Фарът е висок около 120-140 метра и е построен от Птолемейското царство, египетска династия, която се качва на власт след смъртта на Александър Велики. Фарът дори е изобразяван върху древни монети. През 1994 г. френските археолози откриват, че някои от останките му са потопени в пристанището на Александрия.