Янина Танева разказва как се сбъдва мечта за зимуване с приключения, как една шапка с листчета в нея се превръща в началото на вълнуващо пътешествие и защо е страхотно да пътуваш без предварителен план.
Една шапка в студена софийска вечер. На слизане от Витоша при добре известния фургон - При Дедо Маце в Княжево, си казахме със Стилиян – мой много дoбър приятел – да ходим да зимуваме някъде с приключения. На майтап си написахме няколко дестинации и още пò на майтап сложихме стара и за двамата мечта - Южна Америка и Еквадор и Перу на едно листче без изобщо да се надяваме, че това е възможно. Изтеглихме Еквадор и Перу. Отначало и двамата не си вярвахме, че сме се взели на сериозно, но от дума на дума и на майтап – намерихме евтини билети около Коледа и на 8 януари отпрашихме...
Аз съм пътувала в Азия и Африка, но Южна Америка я чакам поне десетилетие...
Нещото, което най-много те изненада в Еквадор, беше... Очаквана изненада вероятно, но джунглата – нейните хора, живот и усещането за живот, оплел в себе си всякакви красоти – често опасни за човешкото здраве. Но ако се абстрахирате от това и оцелеете, е просто ново осъзнаване за ценността на живота. Изненада ни и една безумна агенция, която трябваше да ни помогне в загубванията ни из джунглата – техният хаос беше омесен с толкова добронамереност, че не можеш да им се разсърдиш.
В джунглата най-силно ви впечатли... Водопадът – дух на име Цунки, охраняван от едно индианско семейство от племето Шуар. Сърцата на тези хора, езикът им, и разбира се невероятната церемония, за да ни пуснат до водопада, в която почти голи-голенички, омазани с червени растителни бои по лицето, ни връчиха едно копие, изпяха ни няколко песни и ни пуснаха да ходим при Цунки...
Шуар - племето живеещо по притоците на Амазонка в Еквадор. Тези двамата са шаманско семейство, охраняващо духа на водопада - Цунки! След ритуала трябваше по бански и гумени ботуши да стигнем до Цунки, с копие в ръка и изрисувани с червена боя...
Нависоко стигнахте до... 4698 м – Руку Пичинча е връх над Кито. Стилиян го взе на един дъх и после се радвахме всички на чудесни преживявания, напомнящи височинна болест. Аз стигнах до 4000 в кратера на вулкана и езерото Килотоа при наследниците на инките – Кечуа.
Най-хубавото на това, че пътувахте импулсивно и неорганизирано, беше... че беше неорганизирано и импулсивно. Срещахме хора и места, за които не сме подозирали и не са отразени в никакви гидове. Впрочем друг вид пътуване не познавам...
Еквадорците и българите си приличат по това, че... ъъъ – може би мъничко си приличат с родопчаните. А и Еквадор е пълен с етноси, не мога да обобщя с лекота...
Бих се върнала в Еквадор, защото... хората са чудни и обичат.
*
Още истории за вулкани, инки, малко загубвания из джунглата и едно шаманско приключение включващо водопади и полуголи бледолики в гумени ботуши и копие в ръка, можете да чуете на презентацията на Янина в Клуба на пътешественика (понеделник, 16 февруари, 19 часа, предвижда се и втора дата, която предстои да бъде обявена).
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
