Вижте къде са пътешествали родните блогъри в разгара на лятото!
Италианско вдъхновение, мексикански страсти, японски финес и български прелести - всичко това сме събрали в традиционната ни статия с най-доброто от българските травъл блогове.
Приятни виртуални и реални пътешествия!
LifeTasting: Болоня- учената, червената, дебелата
В Болоня попаднахме малко случайно. Но както обикновено случайните срещи се оказват най- хубавите!
Включихме я в Тосканското ни пътуване, тъй като: 1. Един от спътниците ни имаше конференция там, 2. Имаше удобни полети /макар и не с Wizzair/ и 3. Не бяхме ходили.
И каква приятна изненада... Болоня се оказа уютен, жив и много красив град, който за мен би по точки прехвалената Флоренция /втори шанс и дадох тази година, но не ме замеряйте с камъни- пак не ми стана любима/.
Болоня е перфектната дестинация за уикенд- тук наистина има от всичко: очарователен стар град, чиито улички те пренасят назад във времето, църкви за посещение, кули за катерене и мнооого вкусотии за опитване. Наричат я Учената /la dotta/ заради първия университет в западния свят, Червената /la rossa/ заради червения цвят на сградите, Дебелата /la grassa/ заради вкусната храна.
Разходката ни из историческия център започна от площад Нептун, където се намира и фонтанът Нептун. В краката му се намират 4 статуи, които изобразяват четирите познати дотогава реки: Ганг, Нил, Амазонка и Дунав.
Не пропускайте пътешествията в блога Life Tasting.
*
Магията на пътуването: Любимите ни забележителности в Юкатан, Мексико
Регионът
Пътят ни отведе до полуостров Юкатан, най-вече в провинция Кинтана Роо (Quintana Roo) и за малко в провинция Юкатан. Започнахме в Канкун, след което прескочихме до Валядолид и Чичен Ица, след което продължихме до Акумал, Плая дел Кармен и остров Козумел. Продължихме на юг покрай Ривиера Мая до Тулум, после отскочихме до Коба и завършихме в лагуна Бакалар.
Времето и природата
Знаехме, че ще отидем в Централна Америка в дъждовния сезон, както и в края на сезона на урагана, така че по няколко превалявания на ден нямаше как да ни изненадат. Жегата беше почти непоносима, но се грижехме да сме хидратирани, слагахме много слънцезащитни продукти и носехме дишащи дрехи. Когато тропическата буря Нейт реши да наближи и потенциално да предизвика проблеми, решихме че можем да променим плана и да тръгнем в различна посока, ако е необходимо.
Прочетете нашето интервю с Бистра и Наце. Открийте още от пътешествията им в блога им Магията на пътуването тук.
*
MagicKervan: Самураи и горещи извори на остров Кюшу, Япония
И така, след като най-сетне бяхме достигнали същинска Япония, нямахме търпение да се изстреляме в разузнаване на град Бепу. Тук е най-известното място в страната за горещи минерални извори. В града и околностите има над 100 бани и извори, които на японски се наричат „онсен“.
Взехме си безплатни брошури и карти от фериботния терминал до дока. Насочихме се пешком към стар традиционен квартал, известен с минералните си бани. Бепу хич не беше малко градче. Вървяхме близо час по широките, свръх модерни улици, докато достигнем мястото. Въпреки, че на предната вечер беше ни се сторило, че всичко е твърде квадратно, технологично, без живец, някак си стерилно и безлюдно, днес започнахме да откриваме безкрайните очарования на Япония. Първото ни откритие всъщност беше малко страховито и извратено, но вече бяхме чували, че тук човек може да види изумителни, ексцентрични неща. Забелязахме голяма сграда, тип мол, с табела, че е галерия. Решихме да надникнем за секунда и какво беше изумлението ни, когато видяхме в обширната зала наредени в редица хиляди слот машини за манга игри, които бучат и трещят, а основната клиентела на този тип игри бяха старчета. Побързахме да се изнесем, сериозно учудени.
Научете повече за пътешествието на Цветин и Маги. Следете пътешествието на стоп на Магическия керван тук.
*
Пътеписаници:Скалният параклис на Света Петка над Трън
Събота. Прогноза за времето – необещаваща за пътешествия. Желание да си остана вкъщи – нулево. Имам нужда от пътя. Тръгвам към параклиса на Света Петка в Трън, който се издига на един от най-високите хълмове край града. „Храмът на чудесата“ или поне така го наричат местните. Аз не идвам за чудо, идвам за пътя – към надеждата и по-доброто утре. Постилам на душата си смирение, завивам я с вяра. Тя не е кръст, звезда, полумесец, тя е кръг, защото е вечна.
На пътя за Трън съм. Небето сякаш се е снишило, иска да се притисне към земята, но вместо това я окъпва със сълзите си, че не може да я стигне. Едри капки се разбиват в предното стъкло на автомобила. Дъждът е време за смирение. Гледам към хоризонта. Радиото свири тихо и някак далечно. Далечен е и светът зад прозореца, някак чужд. Усещам острия аромат на мокри билки, който дълго остава в мозъка ми, след като ги подминавам. Асфалтът е мокър и с няколко тона по-тъмен. Докато се опитам да позная песента, която върви по радиото, дъждовните капки вече образуват река по пътя – малка, но неотстъпчива – като мен, мисля си и се подсмихвам тихо...
Влизам в Трън, минавам покрай хотела на центъра, но не завивам към ждрелото на река Ерма, а продължавам напред. Табели за параклиса не липсват. Когато почти си мисля, че съм го подминала, виждам пещерата, на върха на единия хълм. Спирам в подножието му. Слизам от колата и се разтягам. Краката ми са малко изтръпнали, пристъпвам ту на левия, ту на десния, за да ги свестя. Посрещат ме сергии с магнитчета и други джунджурии, подминавам ги и се изкачвам към хълма.
За още вдъхновяващи пътешествия посетете блога на нашия главен редактор Боряна Кръстева "Пътеписаници"
*
Time2Travel: Лаго Маджоре – водното сърце на северна Италия
Хубав и слънчев ден ни предстоеше. Разходка на север към Лаго Маджоре. Пътуване с метро, влак, ферибот.
Как стигнахме до него?
След като станахме и стегнагме раниците се отправихме към централната гара на Милано, откъдето трябваше да вземем влак за Стреза. Малко, но много красиво градче на брега на езерото Лаго Маджоре. От хотела се придвижихме с метро (Линия 3) до Централната гара. Mетрото спира под самата жп. гара. А тя наистина е огромна. Може би бих могла да я сравня с тази на Рим. Стотици забързани хора, пристигащи и заминаващи влакове…
Докато гледахме таблата и се опитвахме да се ориентираме кой е нашият влак и от кой перон тръгва, един пъргав тъмничък господин любезно се приближи към нас, разпита ни за къде пътуваме и след като му обяснихме ни покани да отидем към един от автоматите за билети. С чевръстите си пръсти бързо избра билетите и след като приключи и ни даде билетите с хитър поглед погледна към нас и каза : “Tip?”, тоест “Бакшиш?. Е, заслужи си го, защото бая време щяхме да чакаме на опашката за касата. Въоръжени с билети се втурнахме да търсим перон 1. А на тази гара сигурно имаше над 25 перона…. Представяте ли си?
Намерихме нашето влакче и се качихме. Беше на два етажа и доста прилично. Пътуването продължи около час и 10-на минути. Малката пътешественичка не и се понрави особено. Искаше да се разхожда измежду седалките, което в движещо се превозно средство не е ок. Та, така… Ето ни на гарата в Стреза.
За още любопитни места и маршрути в България посетете блога на Юлия Time2Travel.
*
Друми в думи: 10 забележителни места в Триград, Ягодина и наоколо
Посещавали сме няколко пъти района на селата Триград и Ягодина, разположени в Западните Родопи на 20 километра едно от друго, и все сме намирали по нещо ново там. Така беше и тази година, когато през май за последно обиколихме някои от познатите места и открихме нови. Основната ни цел тогава беше Дяволската пътека с подходи от Борино и Буйновското ждрело край Ягодина, но някак не можахме да се въздържим и след нея отскочихме до Триград.
Освен с невероятно красивите си природни забележителности, районът на Триград и Ягодина зае трайно място в сърцата ни още при първото ни посещение като място с много мили и гостоприемни хора.
Харамийската пещера до Триград
За разлика от Дяволското гърло, това е необлагородена пещера. Намира се близо до Триград, в Триградското ждрело, долу-горе срещу входа на пещера Дяволското гърло, но входът й е разположен в скалите значително по-високо.
Посещението на Харамийската пещера е истинско приключение. Входът й е труднодостъпен и е разположен на 20 метра над земята в отвесна скална стена.
Запознайте се с приключенията на Ели. Още идеи за пътешествия в и извън България търсете в нейните блог „Друми в думи“.
*
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
