Един ден се метнахме на влака за Асеновград и решихме, че ще хванем гората наслуки. И както обикновено се случва в ранните влакове, вътре е пълно с екипирани уикенд планинари. Присламчихме се към една група 50-годишни лели с крака на 20-годишни девойки и енергия на житни бегачи и заедно с тях се отправихме по посока Бачковски манастир.

Пътят тръгва от Асеновград, изкачва се на възвишението точно срещу Асеновата крепост, откъдето се разкрива невероятна гледка към нея, и продължава по стръмни склонове към хижа „Момина сълза“.

Пътищата ни се разделиха именно при хижа „Момина сълза“, откъдето ние хванахме маркираната пътека за Бачково, а те продължиха към хижа „Безово“.

Хижа „Момина сълза“ някога е била прекрасна – с веранда, пейки и маси отпред и точно до нея – малък параклис. Днес всичко е запустяло. Боята се люпи. Буквата „Х“ от надписа на хижата се е килнала на една страна и аха да падне.

На вратата висеше надраскано с молив листче: „В района съм. Хижаря“. Но от хижар – ни помен, но спомен. Единствената следа, която беше оставил от себе си, бяха две прани блузи на простора.

После из планинарските форуми прочетохме, че понякога през уикендите и ако е хубаво времето, има някакъв човек от Асеновград, който отключва хижата. Когато погледнахме през мръсните стъкла вътре обаче, видяхме само намятани по земята стари дюшеци и едва ли е добра идея човек да остане да спи тук, освен ако няма друг избор. В случай на буря може да се намери подслон на верандата, но това пак в краен случай.

Наоколо се навъртаха само две гладни котки, които обядваха с част от нашите сандвичи.

Като любопитни същества, решихме да надникнем и в параклиса „Свети Никола“, чиято врата беше завързана само с дебело въже там, където е трябвало да има катинар. Поне всеки, който поиска, може да влезе.

През тежката метална порта се влиза с приведена глава. Вътре има оставени свещи и кибрит, както и дребни монети от други случайни богомолци. Тишината и мракът в храма карат човек да замълчи. Който е набожен, си казва молитвата и в това забравено място има чувството, че по-бързо ще стигне до божите уши.

Много тъжно е, че нито една от близките хижи около Асеновград вече не функционира. Но тази част на Родопите (Добростанският дял) е изключително красива и си заслужава да я посетите, дори само по път. От хижа „Момина сълза“ до Бачково има маркирана пътека (около 2 часа), пътят от Асеновград дотук също е около 2 часа.  

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!