На 13 март, 30 години след първото българско издание, излиза хумористичният шедьовър „Как да бъдеш чужденец / Как да бъдеш упадъчен“ на Джордж Майкс, роден в Будапеща като Дьорд Микеш.
Да си чужденец, е срамотно, няма как да не се съгласите. Да си чужденец, е проява на лош вкус. Престъпникът може да се поправи и да стане почтен член на обществото. Чужденецът не може да се поправи. Чужденец ли си, то е за цял живот. За него, чужденеца, изход няма. Той може да стане британец. Но англичанин – никога. Заглавието на книгата „Как да бъдеш чужденец“ изразява повече от необходимото. Човек изобщо не бива да е чужденец. Но има определени правила, които трябва да се спазват, ако искате да сте приемлив и цивилизован в рамките на възможното. Що се отнася до упадъчността, важни са добродетелите, които англичаните продължават да притежават. Търпимост, вежливост, все още поносими обноски при храненето, малко чудноватото чувство за хумор, страстта да се редят на опашки, самоиронията и непоносимостта към всякакво ласкателство, трезвомислието (че и студенокръвието – много си е хубаво дори да не се вдига олелия до небето за всичко, свързано със секса), дарбата да се мисли в две измерения, което ти позволява да друснеш някому в двора летище или автомагистрала, но да не допуснеш друг да ги построи в твоя двор...
Джордж Майкс (1912–1987) е роден в Будапеща като Дьорд Микеш и гради успешна журналистическа кариера до 1941 г., когато вестникът, за който работи, го изпраща за две седмици в Лондон да отрази Мюнхенската криза. Майкс се влюбва в Англия и остава там за цял живот, за да се прослави като един от най-големите английски хумористи редом с Джером К. Джером и П. Г. Удхаус. Неговият хумористичен стил е издържан изцяло в британската традиция, макар че той самият се надявал да не е толкова безобиден, тъй като прицелът на жилото му са самите англичани с техните неповторими чудатости. Ала жертвите на присмеха му така оценили своя сатирик, че още първата му книга – „Как да бъдеш чужденец“ (в Англия, то се знае), излязла през 1946 г., до днес е преиздавана над 40 пъти в над 20-милионен тираж...
Джордж Майкс - Как да бъдеш чужденец/Как да бъдеш упадъчен
ПРЕДГОВОР
Смятам без излишна скромност, че имам нужната подготовка да пиша на тема „как да бъдеш чужденец“. Аз самият съм чужденец. Нещо повече – бил съм чужденец през целия си живот. Само че през първите двайсет и пет години не си давах сметка за този простичък факт. Живеех си в собствената страна – страна, изпълнена с чужденци, и не забелязвах нищо особено или нередно в самия себе си. След което дойдох в Англия и можете да си представите до болка неприятната изненада...
Като всички велики и важни открития и това стана само за секунди. Вероятно всички си спомняте още от училищната скамейка как Исак Нютон открил закона за земното притегляне. Една ябълка паднала върху главата му. Тази случка го накарала да се позамисли за минутка, след което радостно възкликнал: „Ами да. Гравитационната константа представлява ускорението на един грам маса за една секунда от височина един сантиметър“. Също така сте учили, че Джеймс Уот влязъл един ден в кухнята, където къкрело зелето, и видял как капакът на тенджерата се надига и пак пада. Пляснал се той по главата и изобретил парната машина. С мен се получи същото, само че при малко по-различни обстоятелства...
Ето как стана работата. Преди години прекарах доста от времето си с една млада дама, която дълбоко съзнаваше факта, че е англичанка, и много се гордееше с това. Един ден ме попита – за моя голяма изненада – дали ще се оженя за нея. „Не – отвърнах. – Няма. Майка ми никога няма да се съгласи да се оженя за чужденка.“ Тя ме изгледа доста учудено и с известно раздразнение, след което ми се сопна: „Аз ли съм чужденка? Що за приумица! Аз съм англичанка. Ти си чужденец. И майка ти също“. – Аз обаче не се предавах лесно. „И в Будапеща ли?“ – попитах. „Навсякъде“ – отвърна тя решително. „Истината няма нищо общо с географията. Това, което важи в Англия, важи и в Унгария, и в Северно Борнео, и във Венецуела – навсякъде.“
Видях, че тази постановка на въпроса е безкрайно простичка и необорима. Бях стреснат и разстроен. Главно заради мама, която обичах и уважавах. А ето че внезапно прозрях истинската ѝ същност.
Да си чужденец, е срамотно. Да си чужденец, е проява на лош вкус. Излишно е да се преструвате, че не е така. Измъкване няма. Престъпникът може да се поправи и да стане почтен член на обществото. Чужденецът не може да се поправи. Чужденец ли си, то е за цял живот. За него, чужденеца, изход няма. Той може да стане британец. Но англичанин – никога.
Така че най-добре да се примирите с тъжната действителност. Има благородни англичани, които може да ви простят. Има великодушни люде, които ще признаят, че това не е ваша вина, а ваше злощастие. Те ще се отнасят към вас със снизхождение, разбиране и съчувствие. Ще ви канят в домовете си. Готови са да държат един-двама чужденци, както държат из къщите си кучета и други домашни любимци.
Поради тази причина заглавието на книгата ми „Как да бъдеш чужденец“ изразява повече от необходимото. Как да бъдеш чужденец? Човек изобщо не бива да е чужденец. Но има определени правила, които трябва да се спазват, ако искате да сте приемлив и цивилизован в рамките на възможното.
Проучете тези правила и подражавайте на англичаните. Резултатът може да е само един: ако не успеете в подражанието, ставате смешен. Ако успеете, ставате още по-смешен.
І. КАК ДА БЪДЕШ ЧУЖДЕНЕЦ ИЗОБЩО
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ КЪМ НАЧИНАЕЩИТЕ
В Англия всичко е наопаки.
На континента в неделя дори най-големият бедняк си облича новите дрехи, прави опит да изглежда почтен, а животът става весел и безгрижен; в Англия дори най-богатият благородник или производител на леки автомобили навлича някакви твърде неугледни дрипи, спира да се бръсне, а животът става скучен и тягостен.
На континента има една тема, която трябва да се отбягва с цената на всичко – времето; в Англия, ако не повторите фразата „Хубаво време, нали?“ поне двеста пъти (на ден, разбира се), ще ви сметнат за досаден събеседник. На континента неделните вестници излизат в понеделник. В Англия, страна на екзотични своенравия, те излизат в неделя... На континента хората използват вилицата като лопатка; в Англия я обръщат наопаки – зъбците да сочат надолу – и бутат всичко, включително граха, отгоре ѝ. На континента, когато автобусът наближава спирка по желание, кондукторът натиска звънеца, ако няма да спира; в Англия ти натискаш звънеца, ако искаш автобусът да спре. На континента уличните котки ги преценяват всяка за себе си, според нейните заслуги – някои обичаме, други уважаваме; в Англия те са предмет на безразборно обожание, като в древен Египет. На континента хората имат добра храна; в Англия имат добри обноски при хранене. На континента ораторите се опитват да говорят гладко и красноречиво; в Англия те минават специален курс по оксфордско заекване. На континента учените люде умират да цитират Аристотел, Хораций, Монтен и не пропускат да се изфукат с познанията си; в Англия само неуките демонстрират знания и никой не цитира гръцки и латински автори по време на разговор – освен ако изобщо не ги е чел.
На континента почти всеки народ, голям или малък, рано или късно открито заявява своето превъзходство над всички останали; англичаните водят героични войни срещу тези опасни схващания, без дума да обелят коя е всъщност най-най-върховната нация на света. Континенталците са чувствителни и докачливи; англичаните приемат всичко с изтънчено чувство за хумор – обиждат се единствено ако им кажете, че нямат чувство за хумор. На континента населението се състои от малък процент престъпници, малък процент честни граждани и мнозинство, което е смътен преход от едната категория към другата; в Англия ще откриете само малък процент престъпници, останалите са все честни и почтени. От друга страна обаче, на континента хората или ще ви излъжат, или ще кажат истината; в Англия почти никога не лъжат, но и през ум няма да им мине да кажат истината.
Голяма част от континенталното население гледа на живота като на игра; англичаните гледат на крикета като на игра.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
