След толкова много посещения на Северна Италия, беше крайно време да разгледаме Южна Италия.

От нашите италиански приятели чухме, че двете части на страната са напълно различни. Това може да не е голяма изненада, тъй като те са били различни държави/нации до преди не толкова отдавна. Именно изненада по случай рождения ми ден ме отведе в един регион на Южна Италия – Пулия. Време беше да проверим дали тази част на страната е наистина така красива и живописна, с вкусни ястия и напитки, и с усмихнати местни жители.

Тази статия има за цел да бъде пътеводител за някои от най-прекрасните места в Южна Италия и Пулия. Приятелката ми Ана и аз избрахме Бари като наша база (летяхме от и до там) и пътувахме ежедневно до различни градове в региона. Ето как посетихме Алберобело, Матера и Полиняно а маре. По-долу ще откриете какво е толкова специално за всички тези места, както и тонове снимки, които Ана засне. 

Бари

Разглеждахме Бари и ресторантите му всяка вечер, когато се прибирахме вкъщи (една стая в Airbnb апартамент в самия център на града) от дневните ни пътувания из Пулия. Бари е вълшебен и романтичен на тъмно, и е истинско удоволствие да се разхождаш по неговите тесни калдъръмени улички. Ако имате късмет, ще видите стари италиански коли (Fiat) и мотоциклети (Vespa) и откраднати целувки в сводестите коридори.

Ако се разхождате из Бари по светло, ще се насладите на рибния пазар и непрекъснатата търговия, придружена от блъскане на сепии в земята (за да се освободи токсичната им отрова). Ще бъдете възхитени от огромните количества ароматни цветя в магазините или в импровизирани градини пред някои къщи. Ще се разхождате по калдъръмените улици и ще се насладите на гледки, хора, които разговарят весело, или компании от приятели, които си подслаждат живота с глътка вино.

Ако посетите града през нощта, ще се изгубите в тесните улички, ще усетите свежия бриз и ще копнеете по вкусните, характерни за региона, пици. Имахме късмет да вечеряме на различни места всяка вечер в Бари, да се изгубим по различни улички и изучим града както нощем, така и през деня.

Алберобело

Алберобело е основната причина да идем в Италия този път. Моята креативна приятелка Ана ми показа три снимки и ми каза да си избера една: езерото Комо в северна Италия, живописната местност „Чинкуе Тере“ и очарователна малка бяла колиба със сив каменен покрив. Не бях виждала нещо толкова симпатично от доста време, така че избрах последното място без колебание. Оказа се, че това е труло (trullо) – традиционна колиба от Пулия, някога използвана за постоянно жилище или склад на селскостопански работници. И познайте какво – все още има стотици трули (trulli), запазени и подредени в блестящи редици, готови да удивят окото ви!

Можете да се разхождате по уличките, отрупани с трули, на някои дори можете да се възхищавате отвътре! Изглеждат мънички, но всъщност са се ползвали за настаняване на цялото семейство с деца, понякога дори и на запаси. Сухият камък успява да запази прохлада вътре през лятото и по-топло през зимата (не че страдат от лоши зими в Южна Италия). Срещнахме една стара дама, чиято майка всъщност е живяла в трулото, и тя ни обясни как животът в малката каменна къща не винаги е удоволствие – можело да е доста тясно и претъпкано вътре. Налагало се да преместят цялата колиба, когато имало слухове за данъчни проверки (с цел да събират повече пари от бедните фермери).

Влюбени в трули

На покривите на някои трули се намират мистични вълшебни знаци, което допълнително допринася да се влюбиш в тях. За романтиците има възможност да преспят в труло или да вечерят на тераса с изглед към цялото Царство на трулите. Ние вървяхме ли, вървяхме, попивахме възможно най-много от вълшебната атмосфера, снимахме. Вятърът подтикваше нашите пориви за фотогенични ситуации, белият цвят пък провокираше най-чистите мисли.

Завършихме с типичните за тази част на Италия сандвичи пучи (pucci) и чай. Навигацията от и до гарата, и спирката на автобуса е лесна – просто питайте „Трули?“ на отиване, и после помнете пътя за на връщане. Магическо място, което силно препоръчваме – трулите и Алберобело лесно ще те накарат да се влюбиш в тях!

Матера

Матера е технически в друг район на Южна Италия – Базиликата, но близостта му до Пулия прави лесно стигането от Бари. Докато Алберобело има своите трули, Матера има своите саси (sassi). Саси са пещерни жилища, които са издълбани в пясъчник (или варовикова скала, скучно). Смята се, че те са се използвали като къщи за древните хора, но местните са ги използвали за живеене чак до 50-те години на миналия век. Сасите са построени по речния каньон над река Гравина.

Италианското правителство силно се опитвало да премести хората от първобитните саси в развиващия се модерен град. Било им писнало от пещерни хора и техния начин на живот, често придружен от различни заболявания. Изследвахме една саса отвътре – няма да повярвате как са се побирали семейства с до 10 деца, техния добитък и багаж в това малко пространство. Сасите, изсечени в скалата, имат вентилация, но тя определено не е достатъчна да пребори всички миризми и задуха.

Историята на сасите

Новите сгради и старите жилища създават магическа бежова атмосфера. Можете да ходите часове и да не се отегчавате от бежовата хегемония. Подгответе се за стълби, изкачване и слизане. Преди всичко се подгответе за някои зашеметяващи гледки и древен дух, пропит във всеки малък детайл. Оставете си време да изпиете чаша вино или хапнете сладолед – може да бъде наистина горещо.

Sassi di Matera може да разгледате с моторизирано апе (ape – италианско триколесно превозно средство, наречено „пчела“). Нашият прекрасен шофьор и местен водач Вито направи така, че да разберем всички истории от местната му гледна точка, успяхме да се развозим из кварталите със саси и да уловим гледната точка на апето. Изследването на град с толкова много нива не е лесна задача нито пеша, нито пък с превозно средство. Но си заслужаваше и в двата случая. Можете да прекарате дни и да се чувствате като истински жител на саси или древен човек. Историята се разкрива пред очите ви!

Навигация от гарата – попитайте за „Саси?“, отделете си 20 минути до и от стария град и неговите саси.

Полиняно а маре

Сигурно сте чували песента „Volare“ от известния италиански певец и композитор Доменико Модуно. Е, Полиняно a маре е родното му място и вероятно мястото, където е композирал много песни. И има причина за това. Цялото село е толкова живописно и вдъхновяващо – мечта за всеки артист!

Полиняно а маре е само на 30 минути път с влак от Бари и ще ви заплени със своя харизматичен стар град, високите тераси на скалите с изглед към морето и не на последно място – неговия сладолед. Всъщност бяхме щастливи да го посетим, защото първоначалната програма, която си бяхме запланували, не го включваше. Но щастливата последователност от лошото време в неделя, което доведе до престоя ни половин ден за опознаване на Бари на дневна светлина, което доведе до вместването на Алберобело в половин ден, което остави понеделник за Матера и вторник за Полиняно а маре. Късмет!

Така, Полиняно а Маре ни предостави великолепните гледки от стария град, издигнат върху скалите, успяхме да се изгубим отново в очарователните му улици, дори се опитахме да посетим ресторант с Мишлен звезда, разположен в скална пещера. Не че беше супер скъп, но и ревютата бяха доста лоши, затова избрахме обяд с паста и морски дарове в типичен ресторант и не можехме да бъдем по-щастливи от нашия избор.

Ако има нещо предизвикателно при обикалянето на Южна Италия, това би бил транспортът. Ако и вие, като аз и Ани, решите да се придвижвате с обществен транспорт, трябва да имате предвид някои неща.

Първо, има много частни железопътни компании. Това означава, че за по-големи места като Бари ще имате различни железопътни гари или различни терминали за влакове. Това противоречи на моето разбиране, че ако имате жп гара, можете да хванете всеки влак, който спира там. Добрата новина е, че в повечето случаи различните станции и терминали за различни компании се намират много близко едни до други. Но трябва да отидете на правилното гише, за да купите билети. Говорихме с много любезни представители на компании, които дори ни помогнаха да намерим графици и офиси за конкуренцията. Не приемайте това за даденост, тъй като това не е тяхно задължение.

Ако говорим за неделя, имайте предвид, че повечето от влаковите компании не работят в неделя. Направихме проучване и открихме автобусни алтернативи – но те също имаха собствена гара и бюро за билети (в кафене). Неделните графици са много по-разредени, така че планирайте внимателно, ако не искате да се скитате отчаяни през градовете в Пулия в неделя.

От летище Бари до града – има (познайте какво!) частна жп линия и автобус на обществен транспорт, който свързва града и летището. Ако купувате билети предварително, излиза малко по-евтино, отколкото ако купите от шофьора. Тези малки трикове, нали?

И още няколко съвета: има автогара точно до жп гарата в Бари. Не питайте коя. 

Почти никоя храна от Южна Италия не оцеля достатъчно дълго време на масата, та да я снимаме.

Накратко

След първото ми посещение в Пулия и Южна Италия мога да кажа три неща, които ме впечатлиха най-много:

- Тази част на страната е много красива от гледна точка и на природата, и на историята. Няма да сбъркате, ако сте човек на разходките на открито или сте любител на историята, и посетите този регион.

- Храната и виното са пресни и вкусни и ще се почувствате като кралски особи с манджи приготвени за вашия вкус. Поглезете се!

- Изкуството да живееш – хората знаят как да живеят радостния живот, затова можем просто да следваме местните и техния спокоен начин на живот и да се наслаждаваме напълно.

Всички прекрасни снимки направи моята любима приятелка Ана Любенова. Пътуването до Южна Италия бе изненада от нея по случай рождения ми ден! Обожавам всяка минута от това пътешествие и ви препоръчвам да посетите Пулия с добри приятели, които ще допринесат към преживяването!

Прочетете нашето интервю с Бистра и Наце. Открийте още от пътешествията им в блога им Магията на пътуването тук.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!