Мечтаете ли да оставите живота в България и да пътувате по света – бавно и напоително, да се срещате с интересни хора, да закусвате с прясно откъснат кокосов орех, да не знаете къде ще сте след няколко дни...

Е, Мария и Антон са двама българи, за които това не е мечта, а вече осми месец е сладък живот с вкус на кокос. Двамата пътуват из Азия на стоп, с влакове и автобуси, а отскоро и с моторетка на име „Good morning, Vietnam”, тяхна собственост, може би най-подходящото превозно средство за пърпорене из континента.

И тъй като пътуването по света вече е тяхно ежедневие, мечтите им са други – като например да отидат до родината на шоколада и да се върнат в България с най-вкусната рецепта...

Мария работи като преподавател в село в Камбоджа.

Колко е лесно да оставиш работата и колко трудно – бирата с приятели вечер. Как един залез над океана може да те накара да направиш първата крачка на едно пътешествие с отворен край. Колко е лесно и ти да сбъднеш мечтите си за пътуване. За тези неща си говорим с Мария Желязкова и Антон Кринчев.

Отскоро приключенията им са онлайн в блога им Curls and Coconuts ("Къдрици и кокос" - защото двамата са къдрави и много обичат кокос).

Тайланд и кокосови орехи.

- Кои са Антон и Мария и какви са мечтите им?

- Антон и Мария са две обикновени човечета от Ямбол, България. Живяха в София доста време, така че най-пресните им варианти са и от там. Мария обича да е тихо, да пие зелен чай и да върви пеша. Ако не е тихо, предпочита да слуша музика на живо или да танцува. Антон не държи да е тихо, освен когато е в природата. Много е къдрав. Да бърбори с хора му е любимо и му беше професия. И двамата знаят, че цял живот ще пътуват. Това е и тяхна мечта. Иначе мечтаят да се запознаят с какаото и шоколада там, откъдето идва - Южна Америка. И след това да донесат знанията, в малка, красива България и да правят най-вкусния (и безвреден) шоколад.

Внимавайте за падащи кокосови орехи.

- Кога и как решихте да тръгнете на това бавно пътешествие?

- Октомври месец 2015 г. Разхождахме се край океана, в Байон, Югозападна Франция. Слънцето беше в предзалезно настроение и всичко около нас имаше златист отенък. Вълните бяха доста големи, понеже си беше октомври. Десетина сърфисти се бореха с тях, и аз за пръв път видях сърфиране на живо. Доста се впечетлих. Предложих на Антон, да заминем за Нова Зеландия да поработим и да покараме сърф. После гледахме документален филм за река Меконг и докато гледах, очите ми бяха едни такива ококорени, любопитни. Много различно, цветно, като на филм. Решихме да разгледаме Лаос, Камбоджа и Виетнам. И понеже билетите към Тайланд бяха най-евтини, нямаше как, минахме и през Тайланд. Което беше супер, понеже тази страна за мен си остава символ на Югоизточна Азия, тя цялата е пропита с кокос и екзотика.

Традиционно наколно жилище в Камбоджа.

Пътуването на Антон и Мария в цифри:

7 месеца на път

4 държави (Виетнам, Тайланд. Камбоджа и Лаос)

10 000 км със самолет

1560 км с влак

4450 км с автобус

2720 км на стоп

260 км с колело

200 км с тук-тук

2760 км с мотор

420 км с лодка

Качени на стоп в огромен камион в Камбоджа.

А работата, задълженията, сериозният живот в България?

- Нашият живот в България, никога не е бил много сериозен (усмивка). Общо взето си беше работа, планини, морета и бира вечер с приятели. Работата може да почака, а пък и бъдещите ни професионални планове са различни от професиите, които досега сме практикували. Това което ни затрудни, беше да оставим бирата с приятели.

Вкусотии на улицата - Виетнам.

- Много хора мечтаят да направят като вас, но си остават само с мечтите. Какво им пречи според вас?

- Пътувайки в Азия, срещаме много други хора, напуснали работата и страната си за да обикалят света. Това, по което си приличат всички, е че не са българи. Всеки, който срещнем, се учудва и едни от първите му думи са "Вие сте първите българи, които срещам, откакто пътувам" или "Българите май не пътуват много, не съм срещал досега". Ние обясняваме, че Азия не е топ дестинация за нашата нация и че в България няма такава тенденция. Хората не си взимат gap year (свободна година за пътуване). В западните страни това е нещо напълно нормално и много млади хора потеглят след гимназия или университет. Пътуват просто ей така, за да опознават света. Ние, българите, възприемаме пътуването главно като заминаване на запад, за да изкараме пари. Мисля си, че хората мечтаят да пътуват, но в същото време вкъщи е удобно и сигурно. Имаш си режим, можеш да си пиеш здравословно смути сутрин, да ходиш на фитнес и йога, да се виждаш с хората, които обичаш. Не е лесно, да се отделиш от удобството и сигурността. Това е една от онези мечти, които имаш, но си я сложил в чекмеджето на вечни мечти, които дори и не посмиляш да сбъднеш. И все пак, доста българи пътуват.

Миниатюрен банан

- Кое беше нещото, което не очаквахте да ви се случи на пътя?

- Да станем притежатели на мотор, с който свободно да бръмчим, накъдето сърцето пожелае.

- А за кое се оказахте прави?

- За това, че ще се пристрастим към пиенето на кокосова вода.

Тайланд - Антон обожава ананас.

- Как преминава един ваш ден - примерно какво правихте вчера?

- Първо, мислим как най-бързо да намерим чай/кафе и храна, понеже без тях целият ден е наопаки. Понеже вчера цял ден писахме по блога, не беше токова динамично, мога да дам пример от деня преди това. Събудихме се на малък остров и Антон закусва на улицата странни нудъли, чието съдържание не можахме да определим. После се качихме на огромна лодка, препълнена с виетнамци, каси с бирени шишета, боклук, мотори – всичко, което е нужно на остров, за да функционира. Бяха я натоварили обаче супер неравномерно и въпреки че повечето хора се струпахме от лявата страна, цялата лодка беше наклонена надясно. Имаше и доста вълни. Минаха два безумни, малко страшни часа, докато достигнем брега. Аз бях подготвила в главата си план за оцеляване, сигурна че лодката ще се обърне. После, за успокояване на нервите, изпихме по един леден сок от захарна тръстика. Много е вкусен и откакто сме във Виетнам, не пропускаме ден с по чаша Mia Da.

По реката. Виетнам.

- Кое е последното забавно/странно/страшно нещо, което ви се случи?

- Последното? Забавен момент е общо взето всеки разговор на пазара, опитавайки се да говорим на виетнамски. По-точно да се пазарим на виетнамски. Продавачките се кефят много, когато се пазарим на техния език, смеят се и бързо се навиват да ми продадат ананас на нетуристическа цена. Едновременно странно, забавно и страшно беше нещо което ни се случи наскоро, докато вървяхме по много кален път, между две села. Бяхме с Антон и една приятелка от Франция. Искахме да се разходим между селата, местността беше много красива, поля, карстови скали. Последните няколко дни обаче, валеше по цял ден и пътят беше ужасно кален, а ни предстояха около 15 км разходка. В едната посока. Не очаквахме да мине каквото и да било по този забравен път, но след около час вървене чухме викове и до нас спря най-странният трактор, който съм виждала. Незнам дали мога да го нарека трактор, но за друго не се сещам. Общо взето е мотор, кормило и дървена плоскост за пренасяне на багаж. В случая пренасяше четири момчета. Поканиха ни, на мен ми се стори, че няма място дори за още един човек, ама те намериха и за трима ни. Питаха ни - накъде? И ние понеже не знаехме, казахме - ами накъдето вие. И така, с това превозно средство се понесохме през калта, то ръмжеше горкото, претоварено с четирима малки местни хора и трима доста по-тежки чужденци. Имах чувството, че ту ще се обърнем наляво, ту надясно. Заседнахме в калта няколко пъти. После пък карахме през реката. Беше забавно. И беше страшно и странно.

Село в Северен Лаос

- Най-много си заслужава, че се отправихте на това пътуване заради...

- ...хората които срещаме. И кокоса, разбира се!

- Какво ще кажете на всеки, който иска да тръгне на дълго пътешествие, но все не се решава?

- Да го дава по леко, пътуването не е нещо крайно и тотално, което ще разпилее на парченца бъдещото. Когато се прибереш вкъщи след приключение, сигурността и топлината ще са си там, чакайки те. Просто ти ще ги цениш повече.

- Къде по пътя си седнахте на пейката с най-хубавата гледка?

- На плажа на остров Koh Phra Thong, Тайланд. Пейката беше люлееща се. 

Люлеещата се пейка 

Изгрев над река Меконг, Лаос.

Пазар в Ханой, Виетнам

Виетнам прилича на картичка

Футбол на плажа с децата в Лаос

Тяхната приятелка Ке от Тайланд

Мария и учениците й по английски език в Камбоджа

Даване на храна на монасите в Лаос.

Моторът, пренатоварен

Антон и Мария на мотора.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!