Поредното ми еднодневно приключение е само на 70 км от София.

То включва два водопада и една крепост – Костенски водопад, Скаловитец и Траянови врата.  Хайде идвайте, потегляме!

Към 10:00 ч се изтъркулвам от София. Около час по-късно навлизам във вилна зона Костенец (след град Костенец). Табели за водопада липсват, затова следвайте тези за хотел „Езерото”. Така ще излезете на малко площадче със заведения и чешма. В единия му край ще видите тази дървена табела:

Зад нея е алеята, водеща към Костенския водопад. Мястото е доста облагородено, даже прекалено за моя вкус. Пътят до водопада е като разходка в парк. Може да се изкачите по мостчетата и стъпалата и да се порадвате на стичащите се води. Най-добре е да дойдете през пролетта или есента, а не като мен през лятото, за да се насладите на мощния водопад.

Разходката ми отнема не повече от 15 минути. Поне ще имам време за далеч по-интересния преход до водопад Скаловитец. За ориентир отново мога да ви дам дървената табела с Вазовото стихотворение. Тръгвам по пътя в ляво от нея – може пеша, но аз съм с автомобил, защото искам да ми остане време и за Траянови врата.

Стигам до хижа Гургулица – много уютна и цветна. Оттук продължавам пеш. Преминавам покрай барбекюта, палатки и черги на  поне десетина семейства. Следвам табелите за водопада. Те са сравнително на често, така че лесно ще се ориентирате.

Навлизам в гората. Мирише на дърво, на смола, на влага, жужат насекоми, листата се поклащат, реката се плиска в коритото си – ей това вече е хубава разходка. Приятно хладно е, слънцето остава далеч зад върховете на дърветата. Радостта ми е толкова голяма, че поемам все по-дълбоко въздух! Вдишвам толкова, колкото могат да поберат дробовете ми и издишвам блажено.

След 40-минутна приятна разходка по надолнище, стигам дървена беседка. На заден фон се разлива водопадът Скаловитец. Водата се спуска от високо и се разбива последователно в три изпъкнали скали. Изкачвам се до пейка, която някой много предвидливо е сковал точно срещу водопада. Светлината се процежда на тънки снопове през надиплените корони на дърветата. Усещането е сякаш съм на някое много тайно място. След всичкото ходене си отделете време, за да се полюбувате на вдъхновението, което ви заобикаля.

По пътя обратно се оглеждайте за табели, защото аз два пъти се шмугвах в неправилните ръкави на гората. Добре, че вторият път ми помогна едно младо семейство:

            – От водопада ли се връщаш?         
            – Да, от Скаловитец.            
            – И сега накъде?        
            – Пак към хижа Гургулица. 
            – Ами тя не е натам, ние сега идваме ееей оттам – и ми посочват правилната пътека.

След всеобщ смях и благодарност за насоката, продължавам към хижата. Вече без да объркам пътя!

Качвам се в колата и продължавам към крепостта Траянови врата. От Костенец  разстоянието е около 15 км. По пътя има голяма табела, която трудно ще подминете.

Завивам надясно и започвам да се изкачвам завой след завой. Спирам пред информационен център. В него можете да научите повече за самата крепост.  Тя е построена през 2-ри век от римския император Траян като символична граница между провинциите Тракия и Македония.

А самият проход влиза в историята през 986 г., когато византийският император Василий II предприема поход срещу България в стремеж да откъсне част от териториите ѝ. На 17 август българската войска начело с цар Самуил пресреща византийците при Траянови врата и напълно ги разбива. 

Крепостта Траянови врата е най-известният археологически елемент от голям фортификационен комплекс, който охранявал достъпа до Константинопол и проливите. В миналото тя е била военен гарнизон за около 100 души. На една от главните алеи е поставен неин макет:

Тя е реставрирана през есента на 2015г. А най-интересното е, че под нея има таен подземен тунел. С каменни стълби той излиза в коритото на местната река. Целта му е за напускане на крепостта при заплаха и за снабдяване на укреплението с вода. Тунелът е добре запазен, може да се види и днес, но е затворен за преминаване.

Разхождам се между зидовете, минавам под арките и все повече се убеждавам колко богата е нашата земя. Трябва много да я пазим и да я обичаме. За финал ще си позволя да цитирам Николай Хайтов „Загубим ли България, сме загубили всичко!” 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!