Храна, пътуване, шпиони - всичко това се преплита в една наистина вълнуваща история.

За нея ни разказва Йоханес Марио Зимел авторът на "Може и без хайвер" на издателство "Гурме". 

Любимец на жените, пацифист и кулинар - това е Томас Лийвен. Капризите на съдбата го отвеждат далеч от скъпия му Лондон. Той е принуден да стане таен агент на четири държави – Англия, Франция, Германия и Съединените щати – преди, по време и след Втората световна война. В серия от сложни ситуации талантливият шпионин успява да изиграе своите висшестоящи и да помогне на много хора – и то без да отстъпва от благородните си представи за морал и чест.

В напрегнатия трилър са включени и рецептите за изисканите менюта, които Лийвен умело приготвя за приятели или врагове, и които често му помагат да остане невредим и да изпълни мисията си. 

Романът става международен бестселър малко след като е написан. Често го сравняват с Джеймс Бонд на Ян Флеминг и с романите на Джон льо Каре, но творбата на Зимел е още по-богата, и то не само заради интересната кулинарна част. 
Със своите брилянтно разказани романи, характерни със своята актуалност и обществена значимост, Зимел (1924 – 2009) се нарежда сред най-успешните съвременни автори в света. Книгите му са издадени в 40 държави. „Може и без хайвер“ се издава за първи път на български език.

Откъс от "Може и без хайвер" на Йоханес Марио Зимел

Книга 1, Първа част, Първа глава, 5

На 28 май 1939 година, малко след полунощ, елегантен младгосподин направи своята поръчка в популярното сред гурманите заведение „При Пиер“ на площад „Грайон“ в Париж.

— Емил, ще вземем малък ордьовър, след това супа от рачешки опашки и филе с печурки. За десерт, защо не, единCoupe Jacques.

Старият, беловлас оберкелнер Емил наблюдаваше гостаси с усмивка, пълна със симпатия. Познаваше Томас Лийвен отдълги години.

До младия господин седеше хубаво момиче с лъскава чернакоса и весели кукленски очи в овалното лице. Мими Шамберсе казваше младата дама.

— Гладни сме, Емил! Бяхме на театър. Шекспир с Жан ЛуиБаро.

— В такъв случай бих препоръчал вместо студения ордьовър топли хлебчета със сьомга, мосю. Шекспир уморява.

Засмяха се и възрастният метр д‘отел се скри в кухнята.Заведението представляваше дълга, тъмна зала, обзаведена старомодно, но уютно. Далеч не така старомодна беше младата дама. Бялата копринена рокля на Мими бе с дълбоко деколте и тясно набрана отстрани. Младата актриса бе красиво миньонче, винаги в добро настроение, дори и сутрин след като се събудеше.

Томас я познаваше от две години. Усмихна се на Мими ипое дълбоко въздух.

— Ех, Париж! Единственият град, в който все още можеда се живее, сладка моя. Ще прекараме няколко хубави седмици.

— Толкова се радвам, че се забавляваш отново, скъпи! Бешетолкова неспокоен през нощта... Говореше объркано на триезика, разбирах единствено думите на френски... Нещо не енаред с паспорта ти ли?

— Защо?

— Говореше непрекъснато за екстрадиране, за разрешениеза пребиваване... Сега в Париж е пълно с немци, които иматпроблеми с паспортите си...Той целуна нежно връхчетата на пръстите й.

— Не се притеснявай. Случи ми се една глупава история.Нищо сериозно – говореше спокойно и убедително и дори сам вярваше в думите си. – Постъпиха несправедливо с мен, разбираш ли, скъпа? Бях измамен. Несправедливостта понякогатрае дълго, но никога вечно. Сега имам прекрасен адвокат.Така че смятам да използвам краткото време, докато ми се извинят,за да си отдъхна при теб... Келнерът се приближи.

— Мосю Лийвен, онези двама господа искат да говорят с Вас.

Томас погледна наивно. До входа стояха двама мъже, облечени в не особено елегантни тренчкоти, и поздравяваха плахо.

— Сега се връщам, малката ми.

— Господа, какво мога да направя за вас? – попита Томас.

Двамата със смачканите шлифери се поклониха и единият каза:

— Господине, ние бяхме вече в жилището на госпожицаШамбер. Ние сме криминални инспектори. Съжаляваме, нотрябва да Ви задържим.

— Какво съм сторил? – попита тихо Томас. Всъщност мустана смешно.

— Ще разберете всичко.

Значи кошмарът продължаваше, помисли си Томас и сеобърна дружелюбно към двамата:

— Господа, вие сте французи! Знаете що за грях е да сепрекъсне доброто хапване. Мога ли да ви помоля да изчакатесъс задържането ми, докато се нахраня?

Двамата криминални служители се поколебаха за момент.

— Може би трябва да се обадим на шефа – каза единият.

Томас се съгласи. Мъжът излезе и съвсем скоро се върна.

— Добре, мосю. Шефът има само една молба.

— Каква по-точно?

— Дали не би могъл да дойде и да хапне заедно с Вас. Казва,че с добра храна всичко се обсъждало по-лесно.

— Хубаво, съгласен съм. Но кой, ако мога да попитам, евашият шеф?

Двамата служители му казаха.

Томас се върна на масата и повика възрастния келнер.

— Очаквам още един гост. Сервирай, моля те, за трима.

— Кой още ще дойде? – попита засмяна Мими.

— Някой си полковник Симеон.

— О – каза Мими. Противно на навиците си тя изречесамо тази дума.

Полковник Жюл Симеон се оказа симпатичен господин.

С добре поддържаните си мустаци, римския си нос и одухотворените иронични очи той напомняше на артиста АдолфМенжу, макар и да бе по-възрастен от него. Поздрави Томас суважение, а Мими като стара позната, което леко обезпокоинашия приятел.

Тъмносиният костюм на Симеон явно бе ушит от първокласен шивач, макар че вече се беше поизлъскал на лактитеи на гърба. На вратовръзката си полковникът имаше златнаигла с перла, носеше малки златни копчета за ръкавели, но токовете на обувките му бяха изтрити.

По време на супата и на предястието разговорът се въртеше около Париж. По време на филето полковник Симеонстана по-конкретен:

— Мосю Лийвен, моля да ни извините, че Ви притесняваме посред нощ, а и докато се храните. Прекрасно хрупкави сатези пържени картофки, не намирате ли? Получих заповед отвисоко място. Търсим Ви вече цял ден.

Меню – 28 май 1939 г.
Супа от рачешки опашки
Запечени филийки със сьомга
Телешко филе с печурки
Картофен чипс
Coupe Jacques

По време на тази вечеря Томас Лийвен стана таен агент.

Супа от рачешки опашки:

Първо приготвяме силен говежди бульон. За четири порции ще са ни необходими дузина големи раци,които пускаме за четвърт час в кипяща вода. След това чупим щипките и опашките и изваждаме месото. Черупките натроша ваме в саханче на не съвсем ситно и ги слагаме на силен огън със 125грама масло, докато то кипне и се зачерви. Добавяме супена лъжица брашно и бъркаме, като доливаме литър бульон, а след това всичко минава през цедка, на която е сложена тензухена кърпа. Преди сервиране супата се оставя да кипне отново и се добавя месото от раците. Супата не бива да е много гъста, което важи за всички супи, приготвени за официални поводи.

Запечени филийки със сьомга: Между две тънки филийки бял

хляб, които се потапят за кратко в прясно мляко, слагаме парчета пушена сьомга, която също е поседяла за малко в прясно мляко. Отгоре настъргваме малко жълто сирене, добавяме няколко парченца масло и филийките се запичат в предварително намазнена тавичка.

Телешко филе с печурки: Запържваме филетата за кратко от двете страни в малко мазнина, след което ги заливаме със следната гъбена смес: задушаваме в масло глава кромид лук, добавяме четвъртинка бяло вино и оставяме да кипне. Разбъркваме непрекъснато и добавяме 3 жълтъка, супена лъжица масло, сока от половин лимон,сол и черен пипер. Добавяме още вино и поставяме съда на водна баня, като бъркаме, докато сместа се сгъсти. Отделно задушаваме гъбите със зелен лук в масло и чаша бяло вино. Отделно запържваме супена лъжица брашно в чаена лъжичка масло и добавяме половин литър бульон. Към тази смес добавяме гъбите и соса и оставяме всичко да кипне.

Coupe Jacques: Порция ванилов сладолед покриваме с разбита сметана. Отгоре слагаме плодова салата (прясна или от консерва),към която половин час преди това сме добавили малко ликьор мараскино. Покриваме със слой ягодов сладолед и гарнираме с бита сметана и захаросани череши.

Томас помисли, че някъде отдалеч изведнъж долетя гласътна Жан Луи Баро, който тази вечер бе играл в ролята на Ричард Трети в едноименната пиеса на Шекспир. Неясно долавяше един стих. Но все още не го разбираше.

— Да – каза той. – Да, великолепен картофен чипс, полковник. Тук знаят тайната. Двойната маслена баня, това е. Ех,то френската кухня...

Томас сложи ръката си върху ръката на Мими. Полковникът се усмихна. Все повече започва да ми се нрави този полковник, мислеше си Томас.

— Но Вие не сте само заради добрата кухня в Париж. Иние имаме свои хора в Кьолн и Лондон. Знаем какво сте преживял при уважаемия полковник Лос – той, апропо, все ощели страда от жлъчка?

На Томас отново му се стори, че чува гласа на Жан ЛуиБаро, причу му се стих на безсмъртния Шекспир, но и тозипът той не можеше да го разбере.

И защо ли Мими се усмихва така сладко?

— Мосю Лийвен – каза полковникът, – уверявам Ви в моите симпатии към Вас. Вие обичате Франция. Обичате нейната кухня. Но аз имам нареждане да Ви екстрадирам, мосю Лийвен, прекалено опасен сте за моята бедна застрашена страна.

Ще Ви отведем до границата още тази вечер. И никога повеченяма да стъпвате във Франция.

Томас се засмя.

Мими го погледна и за пръв път, откакто я познаваше,тя не се засмя заедно с него. Тогава и той спря да се смее.

— ... освен ако – продължи полковникът и си сложи нова порция печурки в чинията, – освен ако, мосю Лийвен, Вие нерешите да работите за нас, за Дьозием бюро.

Томас се изправи и си каза: „Явно още не съм толковапиян!“ След това каза тихичко:— Предлагате ми да работя за френското разузнаване вприсъствието на госпожица Шамбер?

— Защо пък не, мон шери? – каза Мими нежно и целуна Томас по бузата. – То и аз съм в отбора!

— Ти си в... – едва не се задави Томас.

— Малко, само мъничко – но да. За да си докарам нещо допълнително. Сърдиш ли ми се?

— Госпожица Шамбер е най-очарователната патриотка,която познавам – заяви полковникът.

И тогава Томас Лийвен чу ясно гласа на актьора Жан ЛуиБаро и разбра думите, онези думи на крал Ричард Трети:

„И затова, негоден да развличам

като любовник тез лениви дни,

ще проявя способност на злодей...“

— Мосю Лийвен – заинтересува се полковникът с чашачервено вино в ръка, – готов ли сте да работите за нас?

Томас погледна Мими, сладката нежна Мими. Погледна иполковник Симеон, човекът с вкус към живота. Погледна ивкусната храна.

Явно за мен друг път няма, си каза Томас Лийвен. Явно съмси изградил погрешна представа за света. Трябва да променяживота си, и то веднага, ако не искам да се удавя във въртопите на безумието!

До него достигна гласът на Мими.

— О, шери, бъди мил и ела при нас. Чака ни един толковахубав живот!

— Решихте ли, мосю? – попита отново полковникът.

Гласът на актьора Жан Луи Баро кънтеше в ушите му:

„... ще проявя способност на злодей...“

— Готов съм, каза Томас Лийвен тихо.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!